Робърт Лъдлъм - Московски вирус

След тези си думи Киров изгледа американеца продължително и когато заговори отново, гласът му прозвуча твърде остро.

— В миналото сме се сражавали срещу общ враг, заедно сме лели кръв, Джон. И сега просто настоявам още веднъж да ми се доверите напълно. Толкова ли много искам, след като няколко пъти рискувах живота си за вас двамата с госпожица Девайн?

— О, не, прощавай, Олег — побърза да стане на крак Смит и да подаде ръка, съзнавайки, че бе направил здрав гаф, изпускайки на глас неща крайни и обидни за един стар боен другар.

Погледна Киров право в очите и силно му стисна ръката.

— Съжалявам, Олег, искрено съжалявам. Крайно нередно от моя страна бе изобщо да се съмнявам в твоята чест и почтеност.

— Много добре разбирам какво си помислил, на твое място и аз бих имал резерви и съмнения — отвърна руснакът. — Подозрението и недоверието са постоянни спътници в играта на шпиони, която водим.

И двамата отново искрено си стиснаха ръцете.

— Сега, след като се уверихте взаимно, че и двамата сте благородни, лоялни, достойни за доверие и притежавате още цял куп добродетели, ще ми помогнете ли с тези записки? — иронично подхвърли Фиона към Смит и посочи разпилените по масичката листа. — Руският ми е достатъчно добър, но не притежавам особени познания в областта на медицината и авангардните й технически постижения. Затова, моля ви, подполковник, обяснете ми някои неща тук. Не съм напреднала достатъчно в материята, що се касае прехвърлянето й на разбираем английски.

Джон се усмихна смутено, трябваше да признае справедливостта на упреците. И се изчерви въпреки голямото си нежелание, сетне се премести до нея и побърза да вземе в ръка поредния лист с бележките на Веденская.

— Права сте, госпожице Девайн. Хайде, питайте поред. Изцяло на вашите услуги съм.

Киров прикри усмивката си и тръгна към кухничката да разтовари покупките. След малко се мярна за миг на вратата, за да ги попита дали не желаят да им запари силен чай като средство срещу умората. И двамата приеха с охота. По-късно руснакът донесе чая и се настани на масичката при тях. Тогава и тримата заедно задълбаха в множеството ситно напечатани на кирилица бележки. Текстът беше писан на машина, в плътни колони, пълни със съкращения, особена терминология и машинописна стенография, каквато очевидно Веденская и други лекари от екипа й бяха използвали и друг път.

Работата се оказа трудоемка и бавна, отне им часове поред, затова и осъмнаха. Макар и трудни за разбиране, на места дори загадъчни поради строго професионалния език, записките на Веденская се оказаха извънредно изчерпателни. Тя се бе постарала да запише всички важни данни на първите четири жертви: имена, възраст, пол, социално-икономическо положение, особени физически и умствени характеристики. Бе добавила и подробните си наблюдения върху развитието на загадъчната болест при всеки отделен пациент — от първия момент на приемането му в болницата до самата му смърт. Всички резултати от изследванията и аутопсията бяха цитирани тук също, макар и в резюме, при което релевантните факти бяха коментирани и анализирани по няколко различни начини.

Накрая Смит се изправи, за да раздвижи изтръпналите си крайници, и дълбоко въздъхна. Очите му бяха силно зачервени, изглеждаха възпалени или раздразнени от нещо, а гърбът и вратът го боляха дори и при най-малкото движение.

— Е, какво мислите сега? — веднага запита Фиона.

— Че не сме по-близо до разгадаването на мистерията, отколкото в самото начало — рече той направо. — Записките потвърждават абсолютно всичко, което Петренко ми каза, преди да го убият. Жертвите не са се познавали една друга. Живели са в различни краища на Москва, в най-крайните предградия. Нямат общи приятели или познати, нито нещо, което ги свързва. По дяволите, дори и начинът им на живот е коренно различен, както и работата или заниманията им. Тук няма нищо, ама абсолютно нищо, което да мога да възприема като естествен носител на заболяването.

— Носител ли казахте?

— В дадения контекст той би могъл да бъде индивид, животно или микроорганизъм, който предава дадена болест. Носител, преносител или разпространител, вирусоносител — обясни Смит.

— А това е важно, така ли? — попита Киров.

— Може да бъде изключително важно — кимна Смит, — защото всичко подсказва най-категорично, че това заболяване не е дошло по естествен път от природата. Тоест какъвто и да е смъртоносният механизъм, той може да е създаден в нечия лаборатория, било нарочно, било случайно…