Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Веднага, щом като логото на федералната полиция се появи отново на екрана, Ранди скочи нетърпеливо на крака, прибра всичките си принадлежности в куфарчето и закрачи към вратата. Веднъж като излезе от сградата, ще отиде в тайната квартира на ЦРУ и ще се отърве от дегизировката. Така завинаги ще изчезне и палавата Петра Фогел, вероятно за голямо разочарование на зажаднелия за женски ласки Ото Фром.

Следващата задача е да отнесе записаните дискове в берлинското бюро на ЦРУ, където компетентните аналитици ще се заемат с проучването на документите, ще търсят аномалии и най-различни факти, свързани с мистериозното изчезване на Ренке и успешното му избягване на подготвяния от страна на германските власти арест.

Час по-късно заложена в главния сървър на ФКП тайна програма започна рутинната си ежедневна проверка на поредица специално белязани документи. Задачата й бе да „прелисти“ белязаните файлове, да засече и проследи обратно евентуален достъп до тях, влизане или запис. Набраната от нея информация активира досега неизползвани сектори от код, на свой ред те задвижиха спешна електронна аларма, която бе изпратена в писмо по електронна поща до персонален компютър извън официалната мрежа на ФКП.

Оттам шифрованата аларма в писмото замина отново по електронната поща на изток, мина през поредица интернетски сървъри и стигна крайното си предназначение — московските офиси на групата „Брант“.

Герхард Ланге четеше генерирания доклад със загрижена физиономия. Когато свърши, присви устни и се замисли над усложненията, които носеше съдържащата се в него информация. А тя бе доволно обезпокоителна особено след пропадналите им снощни опити да заловят Смит и Фиона Девайн.

Стройният бивш офицер от Щази въздъхна и вдигна телефона, за да се обади пряко на шефа си.

— Да? — още на първия сигнал рязко прозвуча гласът на Ерих Брант. — Какво има сега?

— Някой си души около архивните документи за Ренке — резюмира накратко същността на проблема Ланге.

— Кой по-точно?

— Е, това е още един проблем — отново въздъхна Ланге. — Според програмата, която внедрихме в главния сървър на ФКП, достъп до няколкостотин файлове, засягащи хер професор Ренке, са поискали повече от двайсет различни потребители, включително и самият директор, и то все едновременно — в разстояние на около десетина минути. И още нещо, заявките до една са дошли от едно и също работно място — а именно компютъра на системния администратор на местната мрежа в Берлин.

За миг настъпи тишина. Сетне Брант изръмжа грубо:

— Това е невъзможно.

— И аз съм на същото мнение — откликна Ланге тихо.

— Значи това май е работа на американците — добави Брант.

— Изглежда много вероятно — съгласи се Ланге. — Със сигурност и ЦРУ, и АНС разполагат с техническите възможности за електронно проникване в архивите на ФКП.

— При това американците сега имат и мотив — допълни Брант, а тонът на гласа му бе променен, вече говореше тихо и неохотно.

— Точно така — кимна Ланге. — И ако приемем тази възможност, тогава следва, че оперативната сигурност на ХИДРА е компрометирана далеч повече, отколкото първоначално смятахме.

— Аха — процеди Брант през стиснати зъби. — Е, поне да се надяваме тези новини да не стигнат и до руснаците.

Ланге се изкашля и заговори, подбирайки думите си извънредно внимателно:

— Ако американците си врат носа в миналото на Ренке, те вероятно ще засекат и тайните ни източници и агенти в самото германско правителство…

— Отлично зная какво могат да научат и от кого, а и ти знаеш, нали? — прекъсна го Брант. — Сега слушай внимателно, Герхард. Незабавно събирай специализирания екип и хващай самолета за Берлин. Отиваш там още тази вечер.

— С какви заповеди?

— Ще елиминираш всички възможни източници на информация, за да затворим пробива — ледено нареди Брант. — На всяка цена.

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Разположен на площад „Лафайет“ срещу Белия дом, хотел „Хей-Адамс“ е типична вашингтонска забележителност. Вече близо осемдесет години красиво обзаведените му стаи, ресторанти и клубни помещения неудържимо привличат знаковите лица в голямата игра на върха — могъщи политици, министри и водещи в кабинета фигури, висши съветници от Белия дом, прочути актьори и богати бизнесмени.

Главният ресторант на хотела се нарича „Лафайет Рум“ и е известен с чудесната си, спечелила редица международни кулинарни награди кухня и прекрасния си избор на първокачествени вина. От почти година заведението беше и любимо място за срещи на група високопоставени членове на сенатските и конгресните комисии за разузнаване и въоръжени сили. Поне веднъж седмично те се събираха в „Лафайет Рум“ на „работен обяд“ заедно с главните аналитици и съветници от Пентагона, ЦРУ и Държавния департамент. Тези редовни сбирки бяха прекрасна възможност за обмен на информация и неофициален коментар по текущите политически проблеми, а много често даваха и шанс да се изглаждат лични дрязги и сблъсъци в приятелска, добронамерена атмосфера и с помощта на колегите — нещо доста по-трудно в обичайната йерархична обстановка на Капитолия.