Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— О, не, не, госпожице — обади се Фром със задавен глас и взе от бюрото нейното писмо. — Няма да се наложи. Вижте как ще постъпим сега… толкова е просто. Аз ще го преснимам, значи ще извадя едно копие от това — за нашата документация. Сетне просто ще се направим, че то си е пристигнало по факса, както е трябвало да стане. А вие ще се заемете с работата и ще си я свършите сега, както сте си планирали.

— Ама можете ли да постъпите така? Дребно нарушение на правилата заради мен, нали? — попита го младата жена и очите й грейнаха.

— О, да — отвърна Фром с апломб и изду гърди. — Абсолютно. Аз съм старшият дежурен офицер по сигурността. Значи това не е проблем. Изобщо не е.

— О, ама вие сте направо чудесен — рече тя с възторг и му се усмихна, гледайки го право в очите, от което устата му пресъхна.

Двайсетина минути по-късно, застанала на площадката на опустелия пети етаж, жената, нарекла себе си Петра Фогел, стоеше и изчакваше Фром да се върне обратно на бюрото си във фоайето. Тежките му стъпки изтрополиха по стъпалата на стълбата чак до приземния етаж и след малко едрата му фигура се скри от погледа й. Ранди Ръсел от ЦРУ презрително сбърчи нос и измърмори:

— Какъв идиот само. Късмет извадих с него.

Сетне дълбоко пое дъх, приготвяйки се мислено за предстоящата рискована работа. След като бе влязла с чисто женска хитрост през главната порта на тази институционна крепост, време бе да щурмува и най-съкровените й тайни. Бръкна в джобовете на палтото, извади тънки хирургически ръкавици.

Постави си ги и влезе в стаята, която по нейна молба бе отключил лично размазалият се от кеф Ото Фром. Иначе си носеше специален инструментариум, стопроцентова работа вършеше, но все пак по-добре бе да си спести времето и риска. Дори и най-софистицираните шперцови помагала оставят следи — тънички, незабележими за невъоръжено око драскотини, но експертите могат да ги откриват и обичайно го правят. А успехът на нейната операция до голяма степен зависеше от това тя да влезе и излезе от сградата на ФКП в Николайфиртел, без да остави зад себе си твърдо доказателство за външна намеса, което би могло да свърже ЦРУ със странните и необясними действия на фалшивата Петра Фогел.

Затвори вратата след себе си и внимателно огледа разположението на стаята. Меко шумеше и бръмчеше най-модерна електронна техника — софистицирани сървъри, рутери и апаратура по стените, свързани с гъста мрежа от разноцветни кабели. Тук бе сърцето на местната мрежа на Отдела за държавна сигурност (ОДС). Всеки отделен компютър, принтер и другите устройства в сградата бяха свързани с хардуера в това помещение. Оттук минаваха обезопасените срещу подслушване с нужните защити високоскоростни връзки с главните компютърни системи и базите данни на ФКП, както и архивираните данни в главната централа на институцията във Висбаден.

След малко кимна със задоволство. Именно тук трябвате да си свърши работата, още повече, че специалистът по информационни технологии Карл Центнер бе на дълга ваканция в Тайланд и в негово отсъствие едва ли някой от берлинските служители би губил време да си вре носа в компютърната мрежа, която той като системен администратор поддържаше. И ето я на място, благодарение на добре фалшифицираните служебна карта и писмо, както и свръхчувствителното сексуално его на Фром — проникнала където трябва, за да се порови в някои неща собственоръчно.

Погледна часовника си. В най-добрия случай разполагаше с час или около час, преди да дойде време за кафе и оплешивяващият охранител да се качи тук, да я подкача. Време беше да се захваща за работа, и то здраво. Безпогрешно разпозна работното място на Центнер — беше в ъгъла, на маса с мощен компютър, а по стените множество лавици, отрупани с какви ли не софтуерни и хардуерни ръководства и справочници. Отпред имаше модерен въртящ се стол. Седна на него и отвори куфарчето, от което извади шест диска.

Три от тях съдържаха легитимни варианти на същата информационна система за управление, достъп и останалите програми на ФКП. Два бяха празни. Един бе доста по-различен, на него бе записана специализирана, крайно модерна програма — дело на Отдела за научни изследвания и развойна дейност на ЦРУ.

Тихо тананикайки си, Ранди разтърка мишката и чукна интервал клавиша на клавиатурата. Екранът светна — появи се логото на организацията — стилизираният германски хералдичен орел с разперените криле, с това тя практически влезе в местната мрежа на ОДС. Вкара в устройството диска със специализираната програма, а компютърът тихо засвистя, поемайки и бързо прехвърляйки записаната на него информация на главния си твърд диск. Образът на екрана изчезна.