Робърт Лъдлъм - Московски вирус

При вида на толкова привлекателна жена Фром се развесели и очите му блеснаха, още повече, че на ръката си дамата не носеше брачна халка. Последната му приятелка, с която живееше на семейни начала, го бе изритала от апартамента си преди шест месеца и другарите по чашка вече го поднасяха, подканвайки го да си потърси ново гадже. Подсъзнателно се поизправи, вирна глава и поглади поизтъняващата си, несвикнала на гребен коса.

— Да, госпожице, мога ли да ви помогна с нещо? — учтиво запита той.

Тя се усмихна зашеметяващо и му подаде служебна карта на ФКП с нейната снимка.

— О, можете, сигурна съм — рече тя. — Името ми е Фогел, Петра Фогел. Аз съм от информационно-техническия отдел във Висбаден.

С тези думи тя с лекота постави коженото куфарче, което носеше, на бюрото пред него и щракна ключалките. Фром се наведе към него и когато тя отвори капака, видя наредените вътре множество компактдискове, грижливо поставени в индивидуални отделения.

— Изпратиха ме да преинсталирам локалната ви компютърна мрежа с най-новия софтуер.

Фром зяпна, неспособен да прикрие удивлението си.

— Сега ли? Но служителите са си вече по домовете. Тук няма почти никой. Служебното работно време отдавна свърши…

— Именно — усмихна се още по-чаровно младата жена. — Нали разбирате, за да кача новите програми, ми е нужно да изключа някои части от вашата система за час или два. По този начин никой няма да бъде обезпокояван, също няма да се губи ценно компютърно време.

— Но на вас ви трябва официално разрешение за такова нещо… чакайте да видя сега тук… — измърмори Фром и трескаво започна да рови наредените по бюрото му книжа, но сред тях нямаше нищо подобно. — Не виждам оставено тук за мен съобщение в такава връзка. Нищо няма, да. Освен това нашият специалист по информационни технологии хер Центнер е в отпуска за още три седмици. Някъде по тайландските плажове е… така че, нали разбирате…

— Е, г-н Центнер е късметлия — рече със завист в гласа дамата с кестенявата коса и пак се усмихна. — И на мен ужасно ми се ще да мога да поразпусна под слънцето на някой готин плаж, ама на, работа. Вижте, не зная защо не са ви предали нужния документ, просто представа си нямам.

При тези думи въздъхна и продължи.

— Някой чиновник някъде не си е свършил работата. Това нещо би трябвало да е пристигнало по факса още вчера.

Тя бръкна в едно от отделенията в куфарчето и измъкна сгънат лист.

— Ето го моето копие. Моля, вижте го.

Хапейки долната си устна неспокойно, охранителят на име Фром стана от стола и пое подадения му лист хартия. Прочете текста. Всичко си беше на място. Редовна официална бланка с нужната глава — фирма, телефони, факсове, печати и подпис. В нея шефът на информационно-техническия отдел нареждаше на компютърния специалист Петра Фогел да преинсталира цялата система на ФКП — във всички офиси на Николайфиртел и да качи най-новите програми.

Очите на Фром блеснаха в секундата, в която зърна грешката.

— Ето къде е проблемът! — възкликна той и посочи телефонния номер в главата на писмото. — Вашият факс е отишъл на погрешен адрес. Нашият телефон тук завършва на 46 46. Вашият офис във Висбаден обаче го е изпратил на 46 47. Това най-вероятно е номер на местна хлебарница или магазин за цветя или нещо подобно.

Младата жена се наведе към него, за да види въпросната разлика сама и лицата им се доближиха съвсем. Благоуханният й, свеж парфюм с аромат на цветя го лъхна достатъчно силно, той потръпна и преглътна с мъка, сякаш яката на ризата внезапно му отесня.

— Невероятно — измърмори тя и въздъхна. — Объркали са го. А сега и нашият висбаденски офис е затворен чак до сутринта. Аз пък какво да правя? Да се върна в хотела и да се мотая там чак до утре сутринта? Само защото тъпата шефска секретарка пак е объркала нещо и докато го оправи, кой знае колко време ще мине.

Фром безпомощно сви рамене.

— Съжалявам — рече той. — Но не виждам друг начин.

Дамата с кестенявата коса отново въздъхна с искрено съжаление.

— Срамота е, нали? — каза тя и с нацупена муцунка започна да затваря куфарчето. — Виждате ли, аз наистина очаквах да свърша задачата тази вечер, а утре да ми остане малко време да се поразходя из Берлин, да разгледам колкото се може повече…

На Фром му се стори, че долавя тънък нюанс в подхвърлената реплика. Помисли, прочисти гърло и запита:

— Може би имате тук приятели? Или семейство, да?

— Всъщност не — отвърна тя и го погледна многозначително изпод дългите си надвиснали клепки. — Надявах се да си намеря някой приятел… дето познава кое къде е в Берлин, да ми го покаже, да ме поразведе. Тук сигурно има готини нови клубове… музика, туй-онуй. А вместо така да стане, ще бъда вързана тук и ще се надбягвам с часовника, за да не си изпусна влака.