Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Смит се помести неспокойно на тясната седалка и се обърна към задния прозорец на москвича. Секунди по-късно първите милиционерски коли профучаха по „Поварская“, без да забавят или спират. След тях минаха още и още, една по една, летейки в западна посока с пронизително пищящи сирени.

Всички въздъхнаха с облекчение. Киров се пресегна към лоста и включи на скорост. Подкара бавно, постепенно ускорявайки в южна посока, и навлезе в дълбочина в района на Арбат.

— Какво ще правим? — тихо попита Смит.

Руснакът сви масивните си рамене.

— Първо ще намерим място да се отървем от откраднатата кола, колкото се може по-дискретно. Сетне ще потърсим скривалище за теб и Фиона.

— А после?

— По най-бързия начин ще се опитам да организирам извеждането ви от Русия — спокойно заяви бившият офицер от ФСС. — След случилото се тази вечер от Кремъл ще вдигнат на крак целия апарат на сигурността и тайните служби, за да ви намерят. И ще търсят до дупка.

— Не, Олег, няма да тръгваме сега — твърдо възрази Фиона. — Поне не и веднага.

— Фиона, какво говориш? — удиви се руснакът. — Това е чиста глупост! Какво си въобразяваш, че можеш да постигнеш, като останеш в Москва?

— Все още не съм наясно с тази възможност — упорито настоя тя. — Но отлично знам, че тук имаме още работа. И доколкото това е факт, нямам намерение да хуквам да се спасявам с всички сили.

Сетне му показа изцапания с кръв найлонов плик.

— Виж това — онези мръсници преди малко ликвидираха Елена Веденская най-брутално, за да й попречат да ни предаде медицинските данни. Така ли беше?

И двамата — Киров и Смит — кимнаха утвърдително.

— Е, тогава — твърдо рече чернокосата американка, — поне както аз виждам нещата, ние с подполковник Смит сме длъжни да направим всичко възможно да доизясним останалото…

Берлин

Федералната криминална полиция (ФКП) е германският аналог на американското ФБР. Също както действа и бюрото, няколкото хиляди нейни оперативни служители и експерти в областта на криминалните престъпления и съдебната медицина осъществяват координация и активно помагат на полицейските служби от шестнайсетте германски провинции. Също както и ФБР, така и ФКП отговаря още и за разследването на широк кръг по-тежки престъпления и дела с особен профил, а сред тях попадат трафикът на оръжие и дрога, прането на пари и тероризмът в международни мащаби.

В момента в тази институция се извършваше мащабна реорганизация. Основната, всъщност по-голямата част от персонала и материалната база бяха постепенно прехвърляни в Берлин. Процесът вървеше на етапи с предсказуемите за подобни случаи обърквания и ведомствен хаос, докато подразделенията на ФКП се нанасяха в новите си центрове на непознати места в града.

Не бе изключение и едно от най-главните от тях — Отделът за държавна сигурност, отговарящ за мащабни политически престъпления на високо равнище, които застрашават Федералната република. Неговите офицери и административен апарат вече заемаха пететажно здание в берлинския Николайфиртел — лабиринт от натоварени улици и улички, ресторанти и неголеми музеи покрай облечените в камък брегове на Шпрее. Самата сграда бе стара, вековна — навремето помещавала средновековни търговци и занаятчии, днес преустроена и модернизирана.

Тази вечер в голямото й фоайе, зад масивно, подобно на тезгях бюро, седеше Ото Фром и се прозяваше. Току-що започваше дългото си нощно и евентуално скучно дежурство. Протегна ръка и пак се прозя, отегчаваше го вече дори и таблоидният вестник, който си бе купил уж за разнообразие. Още на млади години, тъкмо завършил техническо училище, бе постъпил на работа във ФКП, започвайки от най-ниското стъпало — униформен охранител. Дълго време бе живял с мечтата, че един ден ще бъде повишен до ранга на старши детектив — ей така, заради едните му заслуги. Двайсет години по-късно си беше все на същата работа, попаднал в капана на живота, в позиция без перспективи, макар и с доста по-висока заплата и право на шестседмична отпуска.

Изведнъж вратата се отвори рязко, за секунда лъхна на студ, на чист и свеж въздух. Вдигна очи от вестника: направо към бюрото му, пресичайки фоайето, крачеше висока и дългокрака млада жена с модно къса и бодро щръкнала светлокестенява коса, правилен нос, вирната брадичка и тъмносини очи. В движение разкопчаваше дългото си зимно палто, а под него изпъкваше стройната й фигура с малки, но горди, твърди гърди, от които пулсът му се ускори.