Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Не можеш ли да принудиш американците да излязат на открито, а, Фадеев? — попита той снайпериста си.

Другият поклати глава.

— Няма да успея достатъчно бързо, нали чувате, че идват ченгетата — отвърна другият, поклащайки глава. — Здраво им е прикритието. Иначе покажат ли се на улицата и ще ги довърша. Но да уцеля мишена, която не виждам, не мога, нали?

Брант кимна ядно. Снайперистът свали карабината и погледна шефа си.

— Ще чакаме ли милицията да ги арестува? Първата им кола ще бъде тук до минути.

Брант се замисли. Благодарение на Алексей Иванов разполагаше с официални документи на офицер от тайните служби, които ще минат пред местната милиция. С тяхна помощ можеше да настоява арестуваните да му бъдат незабавно предадени. И да му откажат, ще ги сплаши с по-висши инстанции и те ще клекнат, къде ще ходят? Обаче какъвто и да бъде непосредственият му ход, подозрителният и избухлив шеф на 13-о управление ще схване, че досега са го будалкали и че поне един американски разузнавач вече души около московския пробив в оперативната сигурност на ХИДРА. А тогава…

Русокосият направи кисела гримаса: Откъдето и да го погледнеш — все лошо. Е, щом ще е така, май по-добре е да постави руския шпионски кукловод пред свършен факт: ще му заведе Смит, Фиона Девайн и непознатия им помощник. Живи или мъртви, ако се налага, най-добре е след като първо той ги разпита лично. Извърна се към снайпериста, който търпеливо изчакваше решението му.

— Първо трябва да ги лишим от колата, с която биха могли да се измъкнат — реши той на глас. — Извади от строя онзи автомобил.

Другият кимна утвърдително.

— Няма проблем, хер Брант.

Залепи око зад снайпера, леко пренагласи мерника и натисна спусъка. Карабината изпука тихо и произведе изстрел. Откатът не бе силен, добре балансираното оръжие само леко тласна рамото на стрелеца.

Смит скочи на крака и се впусна в отчаян спринт да прекоси неголямото открито разстояние между линейката и нивата. В същия миг меко изплющя пореден изстрел. Все още в движение, Смит се хвърли напред с типично за плувец гмуркане, приземи се на рамо и се превъртя, влизайки в нужната му закрита площ зад нивата. Тук мигом застана на коляно с две насочени с пистолета напред ръце, готов да открие огън срещу внезапно появил се неприятел.

— Страхотна акробатика, докторе — кисело рече Киров. — Завиждам ти на младежките изпълнения.

Среброкосият руснак и Фиона Девайн лежаха по корем на около два метра от него. Смит усещаше ускорения си пулс, кръвта блъскаше в ушите му, адреналинът препускаше из цялото му тяло. Снайперистът отсреща е невероятно добър, казваше си за кой ли път. Освен че изпращаше куршумите си с абсолютна точност, той сякаш просто предугаждаше ходовете му.

Джипката се разклати силно, ударена от пореден 7,62-милиметров куршум. Той уцели двигателя, рикошира от блока и проби капака отвътре, излизайки навън. Само след секунда обаче стрелецът смени мишената и този път изпрати куршум направо в бензиновия резервоар на нивата. Бензинът шурна през пробития метал и потече на улицата, където бързо се образува локва. Следващият куршум удари шофьорското табло и го разби, вероятно прекъсвайки част от електроинсталацията.

Снайперистът цели да извади нивата от строя, разбра Смит, методично повреждайки главните системи и ключовите звена на автомобила.

— Онези отсреща се мъчат да ни лишат от възможността да избягаме — каза той на другите мрачно. — Решили са да ни задържат на място, докато дойде милицията. Значи този вариант им е по-изгоден.

Фиона кимна и прехапа устни.

— Нямате ли идеи?

— Ами да тръгваме — отвърна Киров. — Веднага.

Фиона го изгледа смаяно.

— А как ще стане това, Олег? По кой начин? Улицата ей сега ще се задръсти с милиционери. Най-много още минута и нещо и са тук. И две преки не можем да изминем през това време. А най-близкото метро е поне на километър оттук.

— Ще си намерим кола — отвърна Киров и се ухили, като посочи спрелите наоколо автомобили. — Я погледнете само. Избор колкото си щеш…

Смит и Фиона се огледаха. Ами да, руснакът бе прав. Най-малко дузина превозни средства стояха безразборно там, където водачите бяха успели да ги заковат на място. Уплашени от престрелката, шофьорите бяха избягали набързо и повечето бяха оставили ключовете на таблата. А на няколко двигателите още работеха.

— Добра идея — съгласи се Смит и се обърна към Киров. — Само че трябва някой да отвлече вниманието на снайпериста, и то с нещо сериозно. Иначе ще ни натръшка един по един, преди да сме минали и десетина метра.