Робърт Лъдлъм - Московски вирус

В същия миг чу рева на форсиран двигател. Друго превозно средство се движеше някъде в близост, и то с голяма скорост. Спирачки и гуми изсвистяха зловещо, околни автомобилни клаксони запищяха пронизително, чу се трясък, злокобно стържене на измъчена ламарина и в следващата частица от секундата Смит усети сблъсъка физически. Ударът бе много силен, някакъв друг, очевидно движещ се с голяма скорост автомобил се блъсна в линейката. Инерцията го отхвърли от пейката и той политна напред върху трупа на Веденская. В различни посоки полетяха и съседите му, чуха се викове и пъшкания.

Изглежда, бяха ударени челно, защото се завъртяха и полетяха като шейна по платното, напълно безконтролно, още по-силно изскърца разкъсаната автомобилна ламарина, пръснаха се стъкла. Отвсякъде в линейката изпопадаха медицински съоръжения, аптечки, бутилки с венозна течност. Замириса остро, някак парещо на бензин, в хаотично разбърканата каросерия се понесе отблъскваща миризма на горяща гума.

Продължавайки да се върти, линейката се блъсна в паркирана на тротоара стара, полуизядена от ръжда волга и там спря, легнала странично. Предните й гуми се бяха пръснали, празните джанти стърчаха гротескно от леко повдигнатата нагоре предница. Оглушителният шум и скърцане спряха и изведнъж се възцари измамно спокойна тишина.

Смит разтърси глава и се огледа.

Първият внезапен удар отхвърли лекаря назад, главата му се бе блъснала силно в металната стена зад него. Изглеждаше зашеметен, по слабите му, бледо белезникави бузи се стичаха тънички струйки кръв. В ръката си обаче все още стискаше пистолета.

Смит насили воля да реагира светкавично или поне така му се струваше. Изправи се на колене, но лекарят отсреща усети движението, от устата му се откъсна проточен, подобен на вой звук. Видимо напрягайки всички сили, той насочи пистолета и се опита да натисне спусъка.

Смит замахна и нанесе саблен удар с ръба на дланта си и успя да отклони дулото на оръжието в мига, когато лекарят стреля. В скъсеното и без това малко пространство изстрелът избумтя като оръдеен. От дулото излезе пламъче, малокалибреният 5,45-милиметров куршум проби дупка в металния под, а рикошетът се попиля някъде по паважа отдолу.

В този миг левият юмрук на Смит се заби в лицето на лекаря. Главата на руснака се отметна назад и отново се удари на очевидно болното място. По изцапаната с червено стена на линейката пръсна още кръв, мъжът в бялата престилка изпъшка тежко. Очите му се бялнаха и той политна напред, видимо губейки съзнание. Компактният макаров тупна на пейката до него.

Смит тутакси посегна да го вземе, но ръката му замръзна във въздуха.

Отляво го гледаше тъмното дуло на друг макаров, този беше 9-милиметров и се намираше в ръката на едрия санитар. С другата руснакът бе ударил Фиона Девайн, просвайки я в краката си. Сега тя лежеше там свита, на бледата й буза червенееха отпечатъците от пръстите му, очите на санитаря бяха вперени в Смит, дулото сочеше право в лицето му.

В следващата секунда чернокосата жена на пода се изви като змия, пъргавостта й бе удивителна. Със светкавично движение се вдигна на колене и извади от елегантния си кожен ботуш сгъваем нож, като натисна бутона на черната ръкохватка. Дългото, тънко острие изскочи безшумно. Второто движение бе рязко и почти размазано от скоростта: с изписана по лицето й хладна решимост тя заби в дебелия врат на мъжа тесният двуостър нож, който потъна в него дълбоко като в масло, прекъсвайки трахеята и едната от сънните артерии.

Ужасеният мъж изпусна оръжието, а ръцете му трескаво потърсиха раната. От нея бликнаха силни струи яркочервена кръв, които отначало пулсираха на мощни тласъци в ритъм със сърдечния удар, но сетне силата им бързо намаля. Все така отчаяно стиснал дръжката на стърчащия нож, масивният мъж се килна и бавно се свлече странично и надолу към завития с одеяло труп на Веденская. Бликащата от раната му кръв почти спря. Потрепна още веднъж-дваж, тялото му замря неподвижно.

С побеляло като на смъртник лице Фиона избърса ножа в престилката му. Ръцете й ситно трепереха, докато го прибираше обратно в ботуша.

— Май досега не сте убивали? — тихо запита Смит.

— Не съм — поклати глава тя и се опита да се усмихне. — Но за това ще се притеснявам после… особено ако доживея такава възможност.

Джон кимна. Тук извън играта лежаха лекарят и единият от санитарите, но наблизо трябваше да има поне още двама противници.