Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Смит напрегна воля да остане на място неподвижен. Сетне протегна ръце напред, за да покаже, че в тях няма нищо.

— Не съм въоръжен — рече той дрезгаво.

— Разумно, много разумно решение, подполковник — одобрително откликна докторът. — Никой няма да има полза от безсмислен героизъм.

Двамата санитари наместиха носилката с тялото на Елена Веденская в задната част на линейката, покриха я с одеяло. Сетне застанаха зад лекаря, очаквайки по-нататъшни нареждания.

— Моля ви, качете се в колата — подкани американците Докторът. — Първо госпожица Девайн.

С натежали крака Фиона се качи отзад. Носилката заемаше централната част на каросерията, а от двете й страни имаше по една тясна пейка. Тя се намести на лявата, като седна на отдалечения й вътрешен край. След нея се качи единият от санитарите, седна на отсрещната пейка и веднага извади пистолет.

— Хайде сега вие, подполковник — обади се лекарят с белезникавото лице. — Настанете се до госпожица Девайн, моля. Обаче внимавайте ръцете ви да са на видно място. Иначе опасявам се, че Дмитрий може да се изнерви и да се окажете в положението на бедната доктор Веденская.

Сдържайки кипящия гняв доколкото можеше, Джон влезе в автомобила и седна на празното място до Фиона и срещу човека, когото лекарят нарече Дмитрий.

— Без разговори — изръмжа санитарят на английски с грубоват акцент и илюстрира нареждането, като размаха дулото на пистолета си към двамата американци.

Фиона изгледа Джон безизразно, нищо не се четеше в синьо-зелените й очи. Но найлоновият плик със списанията и бележките на Веденская бе все така в ръцете й. Сетне сви рамене и извърна поглед от Смит, без да говори. Той изпъшка мислено и се изруга за пореден път. Тази ситуация до голяма степен бе лично негова грешка. Ако не бе стоял докрай в напразни опити да съживи Веденская, може би сега те двамата с Девайн щяха да бъдат далеч от това място и биха избегнали капана.

Стройният лекар с белезникавото лице се качи последен и седна до едрия си подчинен срещу пленниците. По лицето му играеше все същата лека, цинична усмивка, пистолетът му сочеше в гърдите на Джон.

Вторият санитар затръшна вратата след шефа си и се качи при шофьора отпред.

След малко автомобилът се отдели от бордюра и ускори, вливайки се в по-лекия вечерен трафик. Сирената зави отново, завъртяха се и мигащите светлини, околните коли забавиха и пропуснаха линейката. Шофьорът намали, направи непозволен обратен завой, очевидно насочвайки се отново по пътя, по който бе дошъл — откъм „Садовое колцо“.

В колата беше студено, но Смит усещаше бавно стичащата се по ребрата му хладна пот. Трябваше да намери изход от ситуацията и от този подвижен затвор, при това колкото може по-бързо. Защото нямаше никакви съмнения относно очакващата ги съдба. Веднъж, след като пристигнат на местоназначението — което и да бе то, — тях двамата с Фиона ги очакваше сигурна смърт.

Недалеч от мястото, където бе колабирала Веденская, на същата улица на име „Поварская“, бе спрял тъмносин джип, руско производство. Беше „Нива“, с предно и задно предаване, от по-малките, почти кубични по форма модели. На шофьорското място седеше висок и едър среброкос мъж, който наблюдаваше случилото се и тихо изруга, когато безцеремонно качиха двамата американци в линейката. Огледа се, тупна гневно с длан по седалката и стисна зъби.

Сетне въздъхна, максимално затегна минаващия през раменете му колан и завъртя ключа. Спомни си старо руско поверие: светците покровителстват глупците и лудите. Е, ако е така, искрено се надяваше днес въпросните светии да отправят благосклонен поглед и към него самия. Защото наистина нямаше време да измисля нещо по-смислено и елегантно.

Мощният двигател на нивата изрева и запали. Без да се колебае повече, водачът включи на скорост, настъпи газта и стремително потегли. Колата полетя срещу линейката, когато тя направи обратния завой по „Поварская“.

В линейката Смит седеше вдървено и внимателно следеше насочения към него пистолет. Мозъкът му работеше на високи обороти, преценявайки, сравнявайки различни варианти на най-отчаяни планове за нападение на похитителите и успешно бягство след това. Отхвърляше ги един по един, защото за нещастие всеки от тях бе безумно самоубийствен и щеше да доведе единствено до тяхната гибел.

Внезапно шофьорът отпред извика нещо с тревожен глас. Смит не разбра добре думите, но усети, че Фиона се напрегна.