Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Нивата отново се разтресе, поредният куршум бе второ попадение в резервоара за гориво. Миризмата на бензин стана почти нетърпима. Локвата под колата бързо се разшири и потече още по-силно встрани, като бавно топеше натрупаната снежна покривка по пътя си.

— Така е — съгласи се Киров и бръкна в джоба, откъдето най-спокойно извади кутийка кибрит.

Оголи зъби в подобие на хищническа усмивка и рече:

— За наше щастие средствата за подобно отвличане на вниманието са ми подръка.

Замахна и драсна клечка, а с нея подпали и кутийката. Тя бавно се разгоря, сетне внезапно избухна в многоцветен, пращящ пламък. Без да губи повече време, бившият офицер от ФСС я хвърли под джипа, мерейки се в най-голямата локва. Бензинът се подпали с меко изсъскване. Светлобели пламъци лумнаха нагоре, възпламениха останалото в резервоара гориво. За секунди с рев пламна цялата задница на тъмносинята нива.

От мястото си по-нагоре на улицата Брант зърна внезапно лумналите пламъци. Отначало те се появиха в задната част на джипа, но много бързо го обхванаха целия. Замириса на изгоряла гума, вдигна се черен стълб дим, заприлича на ритуално огнено погребение.

— Отлична работа, Фадеев — похвали Брант снайпериста си.

Значи Смит и другите двама са в капана: хитрата сврака с двата крака — усмихна се доволно блондинът. С малко повече късмет огънят ще ги изкара на открито, направо в окуляра на снайпера. Но дори и това да не стане, ликвидирана е възможността им да се спасят с колата, а милицията вече пристига.

След няколко секунди обаче усмивката му помръкна. Огънят се разпали здраво, но навсякъде се разстлаха плътни облаци дим, а улицата встрани просто изчезна, забулена от тях. Огънят създаде димна завеса и неговите мишени се стопиха в нея. По дяволите, изруга Брант.

— Нищо ли не виждаш? — извика той на снайпериста.

— Нищо. Димът е прекалено гъст — отвърна онзи и свали карабината. — Какво ще заповядате?

Брант се заслуша в сирените и лицето му потъмня. Руската милиция бе буквално на някой и друг километър от мястото. Още малко и служителите й ще се появят. Махна с ръка гневно и отсече:

— Оставяме ги на милицията. Ще се доберем до тях в ареста. Смит и приятелчетата му няма да стигнат далече.

За съжаление, вече нямаше как да скрие случилото се от Иванов.

Смит лежеше по очи зад горящия джип. Беше съвсем близо до пламъка, жегата ставаше вече нетърпима. А димът влизаше в очите му, смъдеше и го давеше. Дишаше на пресекулки, плитко, опитвайки се да не поглъща много от изпаренията. Видимостта падна до няколко метра, а димната завеса полази навсякъде по улицата. Извърна глава към Киров и Фиона. Срещнаха си погледите с руснака, последният рече:

— Хайде, време е!

И без да чакат повече, скочиха и хукнаха назад. Противно на очакванията на Смит, Киров ги поведе към неголям, очукан москвич стар модел, който някога е бил бял и сигурно е виждал много по-добри години и по-меки зими. Старият му двигател обаче работеше, макар да кихаше и пуфтеше, оставен на нулева, когато водачът му бе избягал. Джон кимна с глава, разбрал и оценил избора и намерението на руснака. От всички оставени на улицата коли този москвич почти сигурно бе най-евтината, най-безцветната и най-малко биещата на очи. Такива по московските улици имаше десетки хиляди. Дори и някой да забележи, че го отвличат, милицията пак щеше да се затрудни доста при едно по-късно издирване: все едно да търси игла в купа сено.

Фиона се намести отзад, Смит и Киров — отпред, руснакът седна зад волана. Включи на задна и бързо подкара, като умело маневрираше, въртейки неповратливото кормило в ръце. Вкара автомобила в тесен тунел между няколко други коли, направи завой и се понесе в обратна посока, на изток. Караше бързо, без да нарушава ограниченията за скорост.

— Олег! — възкликна внезапно Фиона и се наведе над рамото на едрия руснак, за да го предупреди, сочейки с ръка напред. — Ето ги — идват.

През мръсното предно стъкло се мяркаха мигащите сини лампи на милиционерските коли. Те пристигаха на мястото на катастрофата и престрелката с голяма скорост и надути сирени, а първите от тях бяха вече съвсем близо.

— Виждам ги — кимна Киров спокойно и рязко сви вдясно в странична улица.

Продължи още малко и спря на празно място близо до бордюра. Улицата беше по-тясна, а тук имаше и посолски сгради. Съвсем наблизо бе монголското посолство, а отсреща — литовското — отскоро настанено в красива, елегантна сграда от деветнайсети век. Киров загаси фаровете, но остави двигателя да работи.