Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Измина почти минута, през която Ранди бе затаила дъх и търпеливо чакаше. Сетне на празния екран излезе каре с надпис: Данните прехвърлени. Системата готова.

Усети мускулите на врата си да се стягат, очите й се присвиха. Сега щеше да се разбере дали сътворилите софтуерния код програмисти на Ленгли си заслужават и без това скромните правителствени заплати и пенсии. И ако не бе така, системите за защита и алармите щяха да вдигнат предостатъчно шум оттук до Висбаден и обратно.

Смръщи лице и напрегна всички сили, за да се концентрира изцяло. Сетне се наведе напред и написа команда: АКТИВИРАЙ ЯНУС.

ЯНУС — кодово име, заимствано от обоготворения италийски цар, бог на времето и всяко начало и край с двете лица — бе строго секретна програма на ЦРУ за сваляне на защити и обезвреждане на алармени системи на набелязани за мишени компютърни мрежи. Веднъж свалила защитите и проникнала в системата, програмата можеше да разчете и идентифицира заложените в нея истински самоличности и пароли на потребителите. А сетне, улеснявайки своя собствен потребител да използва която и да е от разчетените самоличности — от най-ниския чиновник до самия директор, — софтуерът можеше да го отведе навсякъде, дори и в най-строго засекретените документи и архиви на системата, в случая ФКП.

Или може би така бе само на теория, както й бяха обяснявали и обещавали?

Защото, доколкото знаеше, това бе първият реално оперативен тест на програмата в истинска, а не симулирана ситуация. Значи имаше ли някакви пропуски и грешки, сега Ранди щеше да ги изпита на собствен гръб.

Мина известно време, на нея лично и се стори цяла вечност. Компютърът шумеше тихо, ЯНУС вървеше по цялата система, през тукашните сървъри и работни станции в сградата до най-отдалечените пунктове и разклонения на мрежата в останалата част на Берлин, Бон и централния комплекс във Висбаден.

Ранди се пребори с изкушението да се изправи и да се поразходи из помещението, колкото да избие натрупващото се в нея огромно, трескаво напрежение. Макар че отлично разбираше необходимостта да повярва в компетентността на техническия екип на управлението, при напрегнати задачи най-много мразеше усещането да зависиш от някой друг извън самия себе си. Винаги се бе бунтувала срещу факта, че съдбата й невинаги е под чисто неин контрол и това бе черта на характера й, която не можеше добре да прикрива. По тази причина в личното й досие в Ленгли имаше няколко забележки, написани в съответния бюрократичен тон, в смисъл, че за нея е типична тенденцията на „вълка единак“ — да действа своеволно, заобикаляйки правила и указания.

На екрана светна нов текст в карето: Проникване в системата за сигурност изпълнено. Всички документи достъпни. Не са намерени алармени устройства.

Въздъхна дълбоко, изпусна въздуха с облекчение. И в същото време усети, че се освобождава от напрежението в раменете и врата. Беше влязла в системата на ФКП. Отново се наведе напред, изцяло съсредоточена в следващата необходима оперативна стъпка. Пръстите й затанцуваха върху клавиатурата, изпращайки поредица команди до ЯНУС. Те нареждаха на програмата да отдели и запише всеки индивидуален доклад, досие и донесение, съдържащо името на Вулф Ренке.

И отново бе принудена да бездейства и изчаква ЯНУС да свърши работата, която в очите на страничен лаик сигурно би заприличала на нещо като черна магия. Софтуерът сверяваше пароли с нива на секретност и допуск, за да осигури достъпа, междувременно пресявайки стотици хиляди архивирани документи, част от които бяха цифрови копия на вестникарски страници и отделни статии, понякога на възраст до трийсетина години назад в миналото. Едноредни резюмета на файловете се мяркаха на екрана все по-бързо, подреждаха се и преминаваха със светкавична скорост, за да отстъпят място на следващите. Повечето бяха документи на самата ФКП, наред с тях имаше и доклади на Щази и на бившето източногерманско правителство.

Ранди с нетърпение изчака програмата да приключи работата си и бързо натрака следващата команда: запиши всички намерени документи на диск. Изцяло контролиран от императивите на ЯНУС, компютърът прехвърли и записа всички съдържащи името Ренке файлове на двата празни диска, които тя последователно постави в устройството. Когато това свърши, Ранди даде последна команда на ЯНУС, с нея софтуерът на ЦРУ трябваше да заличи всички следи от присъствието си в системата на ФКП.