Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Днес в блестящата от чистота ресторантска кухня с продуктите сръчно свещенодействаше един от най-новите заместник главни готвачи, румънски имигрант на име Драгуш Братяну. В голямо, плитко блюдо приготвяше един от специалитетите си с грах, аспержи, пресен зелен фасул, няколко супени лъжици от прясно скълцан лук в естрагонов оцет. Стараеше се всячески и добавяше още всевъзможни подправки и други компоненти към тази специална салата, поръчана от един от най-уважаваните специалисти на Държавния департамент по въпросите на руската външна политика.

Огледа се през рамо внимателно. Всички наоколо — множество мъже и жени в блестящи бели престилки — бяха заети с приготвянето на поръчки за немалката тълпа посетители. Никой не му обръщаше внимание. Сега имаше възможността да го направи.

Усещайки устата си съвсем пресъхнала, ниският, набит мъж бръкна в джоба на престилката и извади малко шишенце с прозрачна течност. С бързо, уверено движение свали тапичката и изсипа безцветното воднисто съдържание в току-що завършената салата. Сетне добави още олио, за пореден път разбърка съставните части с голяма лъжица и натисна звънеца.

Келнерката се появи тутакси.

— Нещо за мен ли?

— Пролетна салата за маса пета — спокойно посочи блюдото Братяну.

Без да се бави и секунда, тя постави купата върху сребърния поднос, взе го и мина през люлеещите се двойни врати на път към елегантния салон отвъд тях. Гледайки я в гърба, румънецът въздъхна с облекчение. Току-що бе спечелил още двайсет хиляди щатски долара — пари, за които няма да плаща данък. Ще докладва поредния успех на контролиращия агент и ще ги прехвърли в сметката си в онази панамска банка. А междувременно още един смъртоносен вариант на ХИДРА поемаше пътя си към набелязаната жертва.

Москва

Столичният канал — на руски наречен Водоотводний — минава от изток на запад, описвайки голяма дъга, преди да се влее в Москва-река на километър и нещо от Кремъл. В същото време той маркира и северната граница на голям район на име Замоскворечие, където живеят предимно чужденци, най-вече европейски и американски бизнесмени и техните семейства. По южния бряг на замръзналия канал се редят бледожълти три– и четириетажни сгради, строени навремето за луксозни градски домове, а днес разделени на множество по-малки апартаменти.

В момента Джонатан Смит бе в гостната на един от тези апартаменти. Стоеше пред прозореца и се взираше навън. Беше късно, почти полунощ, тъмнеещите улици бяха почти пусти. Пред дома тромаво мина синьо-бяла милиционерска кола, сетне сви вляво по мост, който отиваше направо до Кремъл. Червените й стопсветлини бавно избледняха, сетне изчезнаха в плътния зимен мрак. Смит отстъпи от прозореца, върна на място отдръпнатите дебели пердета и изгледа Киров с присвити очи.

— Сигурен ли си, че квартирата е безопасна?

— Питаш ме дали е абсолютно сигурна? — сви рамене руснакът и се усмихна. — Такова място, брат ми, просто няма. Не мога да ти го обещая. Но пък тази е най-сигурната, която можах да намеря за толкова кратко време. Собственикът ми е стар приятел и длъжник, има да ми връща множество услуги, спасявал съм му живота, заради мен е на свобода. А най-хубавото е, че останалите наематели са все бизнесмени на кратки командировки тук, постоянно пристигат и си заминават от Москва. Затова за теб с Фиона тук никой не може да каже нови ли сте, не сте ли.

— Смит кимна. В думите на Киров имаше желязна логика. Москва е почти задръстена с жители и посетители, хората поначало са подозрителни и склонни видят ли нещо, което им се стори нередовно или необичайно, да го докладват на властите. Но след като и другите наематели в голямата къща са постоянно пристигащи и заминаващи, той и Фиона едва ли ще привлекат ненужно внимание.

— И все пак колко време можем да останем тук, без да създаваме главоболия на теб и твоя приятел — хазяина?

— Стопроцентово поне два-три дни, може би и повече — отвърна Киров. — След това най-разумно е да ви преместя на друго място, може би извън града.

— Ами ти самият, Олег? — тихо попита Фиона, седнала на канапето зад двамата мъже.

Изглеждаше бледа и посърнала, след като на няколко пъти бе гледала смъртта в очите по време на инцидента с линейката. На масичка пред себе си бе разтворила записките на Елена Веденская, а до нея лежеше тефтер, където с помощта на Джон бе нахвърлила груб превод на по-важни моменти от бележките и някои медицински термини. Заедно със Смит бяха прегледали по-голямата част от тях, а междувременно Киров се бе върнал от покупки с храна и някои най-необходими тоалетни принадлежности. За нови дрехи се налагаше да почакат най-малко до следващия ден.