Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Аз ли? — усмихна се едрият руснак и поклати глава, но в очите му имаше сенки. — За мен не се безпокойте, аз не съм в опасност. Убеден съм, че онези, дето ви преследваха, не са успели да видят лицето ми. Поне не и онези, които са още живи.

— Но джипът, който остана там? По него не могат ли да те проследят?

— О, не — убедено отвърна Киров. — Купувал съм го с налични пари на ръка, и то чрез поредица посредници. Регистрацията му няма нищо общо с мен.

— И все пак имаме проблем — обади се Смит.

— Така ли? — повдигна вежди Киров.

— С теб сме работили заедно — това трябва да го има някъде в архивите. И тук, и във Вашингтон — по случая Касандра , кризата с шарката — припомни му американецът. — А онези хора, които и да са те, ми знаеха и името, и чина, а вероятно имат добра представа и за дейността ми. И като нищо ще стигнат и до Олег Киров, бивш генерал от ФСС.

— Никак не е вероятно, ама хич — рече руснакът просто и на лицето му светна лека иронична усмивка. — Защото преди да напусна ФСС, взех нужните мерки някои строго секретни документи да изчезнат… а и в компютрите бяха изтрити. Със сигурност мога да те уверя, че никой в Лубянка няма да намери информация, която да свързва моето име с печално известния нам подполковник Джонатан Смит. И ако си спомняш, още тогава — при съвместната ни работа — подробностите около временното ни сътрудничество бяха известни само на малцина.

Смит кимна, помнеше, как да не помни. Внезапно изпита силна умора и се насочи към голямото кресло срещу Фиона. Още в края на успешното им измъкване с остарелия Москвич бе отминала адреналиновата фаза и сега се чувстваше отпаднал и неспокоен. Истинско блаженство бе да се настани удобно някъде, да протегне крака и да даде на уморените си мускули малко истинска почивка, та било и за кратко време. От креслото отново вдигна очи към Киров.

— Добре де, да речем, че лично ти не си в опасност. Все пак иска ми се да зная каква точно роля играеш в тази бъркотия сега? — усмихна се криво Джон. — Не че се съмнявам, забележи! Би било черна неблагодарност, след като спаси и двама ни от сигурна гибел. Просто съм любопитен как така се появи точно в най-критичния миг? Още повече въоръжен, и то на волана на превозно средство, дето не може да бъде проследено до теб.

— Фиона ме помоли да й прикривам гърба по време на срещите ви тук и там, а сетне и с доктор Веденская — тихо отвърна руснакът. — И аз с удоволствие го направих.

— Олег си е организирал частна детективско-консултантска фирма, движи предимно въпроси на фирмената сигурност на чуждестранни бизнесмени, които имат делови връзки в Москва, дава съвети, посредничи, изобщо има най-разностранна дейност — обясни Фиона и за пръв път след като се измъкнаха на косъм от смъртта, в очите й се появиха весели пламъчета. — Ама изборът му е по-широк, има и някои други клиенти, нали така?

— Например вашият мистериозен г-н Клайн — намеси се Олег и се ухили на Джон. — И ето ни отново колеги.

Смит кимна бавно — повечето неща си идваха на местата. Пенсионираният руски офицер бе един от московските агенти на Фиона, член на лично подбран от нея елитен екип — както му бе намекнал и самият Клайн. Пенсиониран или не, Киров сто на сто все още имаше приятели и сериозни връзки на най-важни места и нива в руското правителство. Да не говорим за огромния му опит и професионална ерудиция. Сега му ставаше ясно защо Фиона бе толкова сигурна, че бързо може да провери списъка на потенциалните му източници сред елитните руски лекари и академични специалисти. И нищо чудно нямаше в увереността й, че досието на Елена Веденская в тайните служби е било наистина прочистено от политически инкриминиращи я постановки. Колко ли още други досиета бе манипулирал Киров, преди да стане лична жертва на чистките на режима на Дударев?

Джон отново изгледа едрия руснак с безмълвна симпатия. В същото време се питаше как ли помирява в себе си сегашното сътрудничество с американска разузнавателна институция и дългогодишното си минало на лоялен високопоставен офицер от руското военно разузнаване и други тайни служби? Знаеше от дългогодишния си опит, че тези случаи на раздвоена лоялност най-често завършват по най-неприятен начин. И най-свестните хора често се пречупват под непосилното бреме да избират между абстрактни идеи и далеч по-близките кръвни и родни връзки. И без да му мисли много как би прозвучало това на самия Киров, взе та го изтърси на глас.

— Виж, аз съм си все така руски патриот, докторе — отсече Киров и мускулите около челюстта му видимо се напрегнаха. — Но не и немислещ патриот. Дударев и неговите поддръжници насила връщат Русия назад, обратно в тъмните години от старото време на тирания и безчинства, а този път ще ни доведе единствено до истинско нещастие, а може би и до гибел. И доколкото това е абсолютно вярно, а и доколкото не вредя на истинските национални интереси, не виждам никакъв проблем в това, че ви помагам, още повече в този случай.