Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Задържа обектива по-дълго върху лицето на дребничка белокоса жена, която развяваше розово на цвят знаме. От дръжката му висяха няколко траурни панделки, а по сбръчканото й лице се стичаха сълзи. Натисна бутона, запечата лицето в паметта на апарата. Това бе силен, мощен изразителен образ, като нищо щяха да го одобрят за първа страница. Заедно с водещата статия с нейното име, с неин текст под снимката.

— Възхитително — рече си на глас и продължи да снима.

— Моля, не ви разбрах? — студено запита високият мъж с квадратната челюст, застанал зад нея — това беше шефът на мисията на САЩ тук.

— Погледнете хората — опита се да обясни възклицанието си Сара, загледана в площада с множеството грузинци. — Сигурно са десетки хиляди долу в този ужасен студ. А може би са и повече. До един опечалени, обединени в тъга и загуба. Заради един болен човек.

Долу трептеше същинско море от човешки глави с плакати и розови флагове. Иначе сравнително тихата тълпа бавно се нижеше в посока на парламента.

— Разбирате ли, от това ще излезе възхитителен материал — рече Раусет.

— По-скоро ужасна трагедия — мрачно възрази мъжът. — Най-вече за Грузия, но може би и за целия кавказки регион.

Журналистката свали апарата и го изгледа косо изпод дългите си мигли.

— Така ли мислите? Бихте ли се изяснили защо… искам да кажа, така че и моите читатели да могат да разберат.

— Без да се позовавате на мен, нали? — този път гласът му бе тих.

Раусет веднага кимна.

— Няма проблем — усмихна му се деликатно. — Да речем, ще звучи по следния начин — „по мнението на западен наблюдател в района, специалист в областта на грузинската политика“ .

— Това е добре — съгласи се дипломатът и въздъхна. — Вижте, госпожице Раусет, нужно е да разберете, че за тези хора президентът Яшвили е много повече от обикновен политик. Той се е превърнал в символ на демократичната им Розова революция, както те я наричат. И още по-точно казано, в символ на грузинския мир, просперитет, а може би и бъдещото оцеляване на страната им.

Той посочи с ръка далечните възвишения и планините зад тях.

— Векове наред този регион е бил разкъсван на части, разделян, завладяван и отново освобождаван от съперничещи си империи — Персия, Византия, от арабите, турците, монголите и най-накрая руснаците. Дори и след разпадането на Съветския съюз Грузия пак бе почти развалина, разцепвана от етнически противоборства, корупция и политически хаос. А когато Розовата революция го доведе на власт, Михаил Яшвили започна да променя всичко това. Той е първият, който дава на грузинския народ правото да опита реалната сладост на едно компетентно, демократично управление. И това, пак повтарям, става за пръв път след цели осемстотин години.

— А сега този човек умира — обади се Раусет. — От рак, така ли?

— Може би — сви рамене високият американски дипломат и в очите му се мярна съжаление. — Всъщност никой не знае със сигурност. Моите източници в правителството твърдят, че засега лекарите не били в състояние да уточнят заболяването. Знае се само едно: че жизненоважните органи блокират и престават да действат — един по един.

— А какво би могло да стане после? — запита кореспондентката на „Ню Йорк Таймс“. — След като Яшвили умре?

— Нищо хубаво няма да излезе от кончината му — мрачно отвърна американецът.

Раусет не се отказваше, продължи да разпитва:

— А други региони могат ли да се отцепят — например Южна Осетия и Абхазия?

Знаеше, че години наред вече хиляди загиват в постоянните борби в тях двете — самообявили се за „автономни републики“.

— Или пък напрежението да ескалира в една всеобща гражданска война? — добави тя.

Бе рисковано от зони на конфликти да се изпращат кореспонденции, но пък, от друга страна, това бе пътят към журналистическата слава и голямото име в професията. А Сара Раусет беше амбициозна жена.

— Възможно е — съгласи се дипломатът. — Яшвили няма доказан наследник, поне не и такъв, в който да имат доверие различните политически фракции, националности и етнически групи в Грузия.

— А руснаците? — пак запита тя. — Нали има много истински руснаци, които живеят тук, в Тбилиси? Ако в града започнат сериозни въоръжени сблъсъци, няма ли Кремъл да изпрати войски?

Дипломатът отново сви рамене.

— В това отношение знам колкото и вие. Можем само да предполагаме и да правим прогнози.

Белият дом, Вашингтон, федерален окръг Колумбия