Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Близо до Брянск, Русия

Четири изтребител-бомбардировача Су-34 — модификация триплан с двойна опашка — изреваха над надиплените гористи масиви западно от Брянск, мощните им двигатели разтресоха околността. Свръхмодерната радарна система на борда им позволяваше да летят току над дърветата, почти докосвайки върхарите и антенните пилони без опасност от сблъсък. Отзад, бавно падащи надолу към покритата със сняг земя, останаха нажежените до бяло струи на устройствата за отклоняване на направляваните от топлотърсачи ракети земя-въздух.

Внезапно получили нова заповед, мощните машини се устремиха нагоре, светкавично набирайки височина, докато бордовите им компютри определяха многочислени цели, прехвърляха данните към оръжейните системи и изчисляваха огневите честоти. Няколко секунди по-късно от крилете им се откъсна цял облак ракети и бомби с прецизно насочване, отправяйки се към далечните гори под тях. В същия миг четирите реактивни чудовища рязко свиха вдясно, отново светкавично променяйки полетния таван, за да избегнат евентуалните вражески радари, докато излизат от зоната на удара и се насочват на север.

Ниско долу горите запламтяха, сякаш там изневиделица бяха изригнали десетки малки вулкани. Високи огнени стълбове се устремиха нагоре, увенчани с оранжеви гриви и червени пламъци. Отскубнати с корените, натрошени вековни дървета полетяха във въздуха стотици метри нагоре, за да паднат обратно с грохот и трясък. Огромни облаци дим и пушек, всевъзможни парчетии и останки се разлетяха във всички посоки.

На покрива на стар, вкопан в склона на недалечен хълм, бетонен бункер близо дузина най-високопоставени руски офицери от сухопътните сили и ВВС наблюдаваха представлението с биноклите си. Повече от стотина тежковъоръжени десантници и командоси в белоснежни комбинезони и бронежилетки бяха разположени на стратегически места в околността, за да охраняват генералите. Зад бункера, добре прикрити сред дърветата и завити с устойчиви на инфрачервени търсачи камуфлажни мрежи стояха няколко щабни всъдехода и качена на мощни автомобили електронна командна техника. Между дърветата като дебели змии се точеха кабели многожилни оптични влакна, извиваха се между тях и отиваха към мобилна комуникационна централа със специална защита срещу прихващане. В околността се провеждаха засекретени специализирани военни учения с кодово име „Зимна корона“. За да се запази абсолютна оперативно-стратегическа тайна, в цялата област бяха строго забранени всички видове радио-, телефонни, мобилни и всякакви наземни комуникационни връзки.

Сред плътната група наблюдатели на покрива на бункера изпъкваше една-единствена облечена в цивилни дрехи фигура. Беше строен, възнисък мъж, който в момента слушаше обясненията на армейски полковник с радиошлем на главата. Мъжът бе в плътно и стегнато, но обикновено черно палто и шал на врата. Вятърът развяваше изтънялата му кестенява коса.

— Според контролните компютри унищожени са всички симулирани вражески артилерийски батареи и мобилни радари за контрол на огъня, господин президент — докладваше тихо полковникът.

Руският президент Виктор Дударев кимаше спокойно и не сваляше бинокъла от очите си.

— Много добре, много добре — мърмореше той.

Над недалечните хълмове като глутница ловджийски кучета изскочи ято ултрамодерни машини — този път Су-39, аеродинамични щурмови самолети, чиито свръхмощни турбореактивни двигатели ревяха страховито. Новата вълна се понесе стремително, ниско над хълмистата верига, стрелна се над бункера с оглушителен вой, а от окачените под крилете установки се откъснаха стотици реактивни снаряди с огнени и димни опашки, неудържимо устремени напред. Целият източен горист склон пред тях се разлюля и сякаш отмести — останаха десетки димни стълбове, разтрисани от повтарящи се отново и отново експлозии.

— Всички вражески ракетни установки земя-въздух са изцяло унищожени или извадени от строя — продължи да докладва полковникът.

Руският лидер кимаше все така одобрително. Сега насочи бинокъл вляво, взирайки се в източната част на долината. Оттам с не по-малко оглушителна шумотевица се появи истински поток шарени — сиви и черно-бели — хеликоптери, повечето бяха от транспортните Ми-17, носещи екипи Спецназ. Достигайки скорост от над двеста километра в час, тази истинска флотилия хеликоптери със зимна камуфлажна окраска се понесе над бункера и изчезна отсреща — право в плътните димни стълбове над почти унищожената от бомби и ракети гора.