Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Чешкият полицай се втренчи в очите му. За един дълъг момент и двамата мълчаха, сетне Карашек въздъхна и рече:

— Много добре. Не виждам никаква причина да ви задържам тук повече.

Изправи се, отиде до вратата и я отвори. На прага изведнъж се извърна рязко и каза:

— Още нещо, г-н подполковник. Длъжен съм да ви съобщя, че си позволихме волността да приберем вещите ви от хотела. Долу са, на пропуска, очакват ви. Предполагам, че ще пожелаете да се избръснете и преоблечете, преди да тръгнете за летището. Следващият самолет за Ню Йорк през Лондон излита след няколко часа.

— Така ли? — изгледа го Смит изкосо, но не коментира недоизказаното.

— При стеклите се неприятни обстоятелства сметнахме, че ще решите да съкратите престоя си в нашата страна — заяви Карашек. — Можем да съжаляваме за това решение, но пък е напълно разбираемо.

— Това заповед за отпътуване ли е? — тихо запита Смит.

— На официално ниво ли? О, не, не — побърза да отвърне полицаят. — Нашите правителства са близки съюзници, нали? По-добре го приемете като настойчив неофициален съвет. Прага е мирен град, просперитетът му до много голяма степен зависи от туризма. Тук не насърчаваме престрелките в стил Дивия запад, още повече по улици и места с минало и историческа стойност.

— Значи вие сте шерифът, аз — гангстерът. Изгонвате ме от града, преди да е станала по-голяма неприятност, нали? — рече Джон с крива усмивка.

За пръв път изражението по лицето на чеха се развесели.

— Да, нещо такова, г-н подполковник.

— Ще се наложи да се обадя на моето ръководство — рече многозначително Смит.

— Разбира се — откликна Карашек и повишавайки глас, се обърна към невидим служител. — Антонин! Моля те, върни на американския ни приятел телефона му.

Появи се мълчалив строен сержант. Носеше мобилния телефон, който полицаите сигурно бяха намерили здраво закачен към вътрешния джоб на коженото му яке.

Смит кимна кратко в знак на благодарност и пое компактния телефон, отвори го, натисна бутона. Светна малък цветен дисплей. По миниатюрния екран блеснаха няколко иконки, включи се програмата за автодиагностична проверка. Тя щеше да покаже има ли повреда и дали някой се е опитвал да ровичка в кодовата система и специалните връзки.

— Интересна техника с любопитна специфика — обади се Карашек от вратата. — Нашите електронни експерти доста се озориха с някои от специалните й качества.

Смит запази изражението си, без да реагира, само рече:

— Така ли? Срамота. Това е най-новото в Щатите, има го по всички магазини. Следващия път ще гледам да не забравя книжката с упътванията.

Чехът се усмихна леко, сви рамене, сякаш се признаваше за победен в словесния двубой. Все пак не се предаде и на излизане каза:

— Искрено се надявам, че следващ път няма да има, господин подполковник. А сега ви желая добър път.

Американецът изчака вратата да се затвори след инспектора и натисна препрограмирания код. Вдигна телефона до ухото си и зачака. Не минаха повече от няколко секунди и чу, че отсреща звънеше.

— Един момент, моля — учтиво рече женски глас, после прозвуча двоен мелодичен звън: той би трябвало да означава, че разговорът се кодира. — Да, моля, сега можете да говорите.

— Говори подполковник Джонатан Смит от Прага — внимателно започна Джон. — Вижте, разбирам, че при вас е вече много късно, но ми се налага да говоря с генерал Фърг-сън. По важен въпрос. Всъщност крайно спешен.

Който и да слушаше, лесно би могъл да провери, че бригадният генерал Даниъл Райдър Фъргюсън е директор на АИМИИБ. Във всеки случай автоматично набраният номер не беше свързан с който и да е от номераторите в института. Повикването минаваше през автоматична релейна инсталация, снабдена с броячи и техника за предотвратяване на прихващане и подслушване на разговорите. След проверка тя отпращаше източника към вашингтонската централа на Първи секретен отдел.

Джон Смит водеше двойствен живот. Повечето от работата му бе на светло, тоест той наистина бе лекар и учен към АИМИИБ. Но имаше дни, когато се налагаше да работи и за друга институция — въпросния секретен отдел, свръхтайна разузнавателна организация, всекидневно докладваща лично на американския президент. Дори и в Конгреса не знаеха за съществуването й. Нито пък то бе известно на широкия кръг военни ведомства и разузнавателната общност на различните й високи нива. Отделът бе структуриран доста свободно, ръководеше се от малко ядро, разчиташе на дълбоко засекретена мрежа от оперативни агенти, професионалисти в различни области и нива с огромен обхват на умения и експертни познания. Както и Смит, те бяха предимно незаангажирани със семейни връзки и други лични ангажименти или отговорности, които биха могли да натежат върху чисто професионалната работа.