Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Заради вас се надявам да стане точно така, иначе… — заканително рече русият.

— Ще наредите ли нещо относно американеца? — попита Прага едно след няколко секунди неудобно мълчание. — Той може да създаде сериозен проблем. Русокосият се смръщи отново. Това бе вярно, дявол го взел. Този лекар може да не е съобщил на чешките власти за куфарчето, но като нищо може да му хрумне да им разкаже за твърденията на Петренко. И още по-лошо — да се свърже с разузнавателните централи на собствената си страна. Ако това стане, в ЦРУ и сходните организации ще наострят уши и ще слухтят за непознати заболявания и смъртни случаи, може би лесно ще навържат нещата. А такава ситуация би се оказала крайно неприятна за него самия и онези над него. Да, направо рискова ситуация. В момента това бе недопустимо.

Мъжът с кодовото название Москва едно се замисли дълбоко. След малко взе решение. Да се действа открито срещу въпросния Смит може да се окаже извънредно опасно. Ако неочаквано изчезне или умре, чешката полиция непременно ще започне да задава неудобни въпроси и да рови най-вече около Петренко. И със сигурност ще предаде събраната информация на Вашингтон. Ако го оставят жив обаче, съществува още по-голяма потенциална опасност.

— Отстранете американеца, доколкото това е възможно — хладно нареди той. — Действайте предпазливо. И този път не искам живи свидетели.

Прага

Малкото помещение за разпити бе в задната част на главния столичен участък на „Конвикска“ 14. Беше на втория етаж, почти голо, имаше само два очукани стола и стара маса, цялата покрита с дупки, вдлъбнатини и белези от изгорено — от небрежно гасените в повърхността й безбройни цигари. Джон Смит седеше на единия стол сковано, облечен в дадените му назаем панталони и горнище на спортен екип. Дори и най-слабото движение му носеше болка и напомняше за множеството синини и одрасквания по тялото му.

Беше намръщен, замислен. Докога ли ще го държат тук чешките власти? В стаичката нямаше часовник, а неговият се бе повредил при потапянето в ледените вълтавски води. Погледна нагоре, към неголямото прозорче високо на стената. Проникващата през стъклото бледа светлина показваше, че вече се е развиделило.

С мъка потисна прозявката. След като го прибраха от брега, полицаите го разпитаха, записаха пълните му показания за инцидента и смъртта на Петренко. После доведоха лекар, който обработи и превърза раната на рамото му. Не бе дълбока, куршумът бе одрал кожата, леко засегнал плътта под нея. Междувременно му бяха прибрали принадлежностите плюс паспорта, портфейла и хотелския ключ. Казаха му, че са на „сигурно място“. По това време вече минаваше полунощ. Донесоха му вечеря — чиния супа, сетне му предложиха да прекара нощта на кушетка в една от празните им килии. Отново се прозя, припомняйки си най-вече безсънната нощ. Беше хладно, но пък бяха оставили вратата незаключена. Това бе някакъв знак, че не е точно арестуван, а само „помага на компетентните власти в процеса на необходимите разследвания“. Някъде наблизо прозвучаха камбани. Вероятно бяха на съседната църква „Света Урсула“, призоваваха ранобудните богомолци на служба, а децата от църковното училище до нея — да влизат в час. В същия миг се отвори и вратата, влезе строен полицай със светли очи, изглеждаше елегантен в скоро изгладената си униформа — светлосиви панталони, синя риза, грижливо завързана черна вратовръзка и малко по-тъмна на цвят сива куртка. Знаците на нея бяха на пражката общинска полиция, по-могъщата от двете съперничещи си полицейски организации в чешката столица. Носеше и значка с името си — инспектор Томаш Карашек. Поздрави и се настани срещу него на втория стол.

— Добро утро, г-н подполковник, бихте ли погледнали това — каза на ясен, разбираем английски и побутна към него две рисунки на полицейски художник. — Какво мислите? Моля ви да се произнесете по тях, те са правени на базата на вашите снощни показания. Отговарят ли на описанието, което дадохте на предполагаемия убиец на доктор Петренко?

Смит взе скиците и дълго ги разглежда. На първата бе лицето на мъж с дълга, нечиста коса, черни, неспокойни очи и обеца във формата на малък череп на ухото. Втората бе доста сходна, само че художникът бе добавил хирургическа лепенка върху носа, който изглеждаше счупен и разместен, а личаха и лицеви охлузвания. Американецът кимна.

— Той е. Добра прилика. Нямам съмнения.