Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Значи е ром — спокойно заяви Карашек и потупа рисунката с върха на пръста. — Мисля, че във вашата страна ги наричате цигани, нали?

Смит зяпна, изненадан.

— Но вие вече сте го идентифицирали, така ли?

— О, не и по име — призна полицаят. — В снимковите архиви нямаме човек с такива лицеви характеристики. Но обецата, косата, облеклото говорят, че този човек е ром.

Карашек погледна скицата отново и направи гримаса.

— Вижте, по природа ромите са престъпници, винаги склонни да нарушават закона. Още от малки научават децата си да крадат — обучават ги като крадци на дребно, джебчии и просяци. По принцип винаги са свързани с неприятности, изобщо са боклуци и отрепки.

Смит направи усилие да не коментира това изявление. Отблъскваше го с крайността си и фанатичното отхвърляне. Отлично знаеше, че въпреки множеството си слабости и грешки циганите са хора с изтръгнати корени, бездомници и бедняци, обикновено използвани за изкупителни жертви от по-богатите и установени общества, където понякога водят и номадски живот. Тази игра бе стара като света, а често и смъртоносна.

— Убийството на доктор Петренко не беше акт на дребен крадец — категорично каза той, като внимателно подбираше думите и напрягаше воля да не повиши тон. — Беше си направо хладнокръвно убийство. И тези хора му знаеха името, не помните ли този факт? Случилото се и хората, които го извършиха, не отговарят на спецификата на групичка дребни обирджии.

Карашек повдигна рамене.

— Може да са го проследили от хотела до Карловия мост. Типично. Циганска улична банда си набелязва обещаваща жертва, следи я и чака сгоден миг да я обере.

Нещо в тези разсъждения прозвуча неправдоподобно на Смит. Поклати глава и възрази:

— Но вие сам не вярвате на думите си, нали?

— Така ли мислите? Значи не вярвам… тогава в какво би трябвало да вярвам? — тихо запита чехът със светлите очи и го изгледа остро през масата. — Може би вие имате по-добра теория, господин подполковник? И ще бъдете така любезен да я споделите с мен, нали?

Смит премълча и се замисли. Усещаше, че тук вече стъпва на опасна земя. Има си граници, които няма право да преминава. Не всичко може да каже на един полицай, и то в чужда държава. Беше сигурен, че убиха Петренко, за да му попречат да предаде на когото и да е изнесените тайно от Москва медицински материали и изследвания. За съжаление твърди доказателства да подкрепят тази теза нямаше. Стихийната Вълтава бе погълнала и куфарчето, и самия руснак. Междувременно едно разследване на базата на хипотезата, че става дума за политическо убийство, най-вероятно би се проточило седмици наред и в крайна сметка би разкрило някои неща за него самия. Последното бе противопоказано. Бе положил клетва да пази в тайна характера на работата си.

— Четох показанията ви извънредно внимателно — обади се отново Карашек. — И честно да ви кажа, на места звучат непълно, и то по отношение на няколко много важни аспекта. Любопитно нещо, нали?

— Какво имате предвид?

— Например срещата ви с доктор Петренко на моста — подхвърли чешкият инспектор. — Странно място и време за разговор между американски военен офицер и руски учен. Сега мисля, че разбирате какво имам предвид?

— Работата ми в армията на САЩ е чисто медицинска и научна по своята същност — отсече Смит с леко оскърбен тон. — Аз съм доктор по медицина, не редови офицер.

— Естествено, моля ви — усмихна се полицаят леко, а иронията застина в очите му. — Иначе искрено ви завиждам за получената академична подготовка, г-н подполковник. Трябва да е била изключителна. Аз лично не познавам лекари, като могат да оцелеят в ръчен бой с трима въоръжени мъже.

— Извадих късмет.

— На това късмет ли му викате? — каза чехът и направи пауза, за да се почувства подтекстът в думите му, и след половин минута неловка тишина добави: — Както и да е, бих ви помолил за малко повече разяснения относно характера на срещата ви с доктор Петренко на Карловия мост.

— Никаква тайна няма, много е просто обяснението — веднага отвърна Смит, готов да излъже, макар и със съжаление. — След два дена напрегната работа и безкрайни доклади надви умората. Решихме да се поразтоварим, да разгледаме Прага. Карловият мост е чудесно място за начало на такава обиколка.

Карашек го изгледа скептично, едната му вежда се изви недоверчиво.

— Значи сте тръгнали да разглеждате забележителностите? В мъглата? Този път американецът не каза нищо.