Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Дударев свали бинокъла и изгледа полковника.

— А сега? — запита той.

— Подразделенията със специално назначение проникват през вражеските линии, напредвайки към главните си цели — щабове, складове с гориво, ракетни комплекси — далечно действие, и други важни мишени — отвърна съветникът по военните въпроси полковник Пьотр Кириченко, след като първо изслуша радиодокладите.

— След тях вече се развръщат и първите ешелони на главните атакуващи сухопътни сили — добави той, като погледна началството в очите.

— Отлично! — отсече руският президент и пак отправи бинокъла към далечната дъга на долината.

Там вече се появяваха бързо движещи се петънца, те напредваха доста стремително по неравния, открит терен и постепенно растяха. Първи бяха разузнавателните гъсенични машини, бронираните БРМ-1, носещи 73-милиметрови оръдия, ракети и картечници. След разузнавателните дозори се точеха внушителни маси по-тежка техника — танкове Т-90 със 125-милиметрови оръдия. Т-90 е силно модернизиран и подобрен вариант на добре известните Т-72, той носи специална броня — добавъчна, с експлозивни модули, заглушители на инфрачервени източници, антилазерна аерозолна защита срещу противотанкови ракети. В същото време е може би най-модерната руска бойна машина, в разработката му са отразени научените по време на безкрайната война в Чечения уроци. Има още и нови компютризирани системи за огневи контрол и термомерници, които значително оптимизират прецизността, огневата мощ и обхвата му, почти изравнявайки го по качества с американския „Ейбрамс Б1А1“.

Дударев гледаше минаващите една след друга с немалка скорост танкови формации и се усмихваше одобрително. Неотдавна му бяха донесли разузнавателни доклади във връзка с този тип танкове. Според тях в някои западни разузнавания смятали, че повечето от руските Т-90 са разположени в Далечния изток, на границата с Китайската народна република. Само че тези фукльовци пак са объркали нещата, казваше си той доволно.

След като бе установил контрол над Кремъл, бившият офицер от КГБ се бе заел най-сериозно да реформира и преустрои западналите въоръжени сили на бившия СССР. На първо място нареди да бъдат уволнени хиляди корумпирани, мързеливи или политически нестабилни офицери. Разпусна десетки зле екипирани и въоръжени танкови и мотострелкови дивизии. Други преквалифицира. В боеспособната армия остави само най-добрите формации. Сетне от растящите постъпления от петрола започна да отделя все повече и повече пари за по-нататъшното им модернизиране. Така значително смалената по мащаби армия постепенно се превърна в мощна сила с елитни дивизии. В сравнение със старата съветска армия нейният личен състав получаваше значително по-добри заплати, бе отлично обучен, въоръжен и оборудван.

Сега Дударев погледна часовника си. Потупа леко полковника по ръката и прошепна:

— Време е да вървим, Пьотр.

Кириченко тракна токове.

— Тъй вярно.

Когато потеглиха, генералите застанаха мирно и отдадоха чест.

Дударев се спря и размаха пръст почти в лицата им.

— Свободно, господа. При мен формалности не са нужни. Но иначе запомнете добре — аз изобщо не съм бил тук. И сега съвсем не съм тук — вие не ме виждате, нали? Според кремълския пресцентър и съобщенията му за печата аз съм на кратка почивка край Москва, във вилата. Ясно, нали?

По устните му полази студена усмивка. Извърна се и посочи към минаващите встрани десетки танкове, бронетранспортьори, най-разнообразни други машини и войници.

— Нито пък това се е случвало. Това, което виждате, е просто сън. „Зимна корона“ е учение на хартия, щабно занятие по карти. Ясен ли съм?

Насъбраните върху бункера висши офицери отвърнаха хорово „да“ и угоднически се захилиха.

По силата на приподписаните от Русия международни договори за конвенционалните оръжия тя бе длъжна да обявява предварително всички мащабни военни учения на своя територия. Тоест седмици, дори и месеци напред. В случая „Зимна корона“ бе крещящо нарушение на ангажиментите й във връзка със същите международни договорености. Не бе уведомен никой от военните аташета към чуждите посолства в Москва, нищо официално не бе казано по въпроса. В същото време всеки елемент на учението бе така планиран във времето, че да не бъде засечен от шпионските спътници на САЩ. За тази цел компютърни специалисти бяха най-грижливо насрочвали движенията на хиляди войници и стотици технически средства във въздуха, горите и покритите със сняг поля така, че да не бъдат записани и чути от минаващите над руската територия сателити.