— Какво мога да направя за вас, г-н президент? — запита след малко шефът на националното разузнаване, като наруши тишината, обръщайки глава към дълбоко замисления Кастила.
Бе озадачен. Защо ли го бе извикал президентът точно след тази късна вечеря — такава среща бе необичайна, нетипична? Но криеше озадачеността си прекрасно.
— Искам веднага да направиш нужното за пренасочване на събирането на разузнавателна информация и аналитичната работа — отсече Кастила направо.
Харесва му или не този човек, длъжен бе да работи посредством него. Поне на този етап.
— По какъв начин, сър? — въпросително повдигна едната си вежда Уекслър.
— Настоявам незабавно да се засили фокусът върху политическите и военните събития в самата Русия, както и в малките държави по границите й — каза Кастила. — На първо място това означава да се осъществят множество промени в трафик графиците на спътниковото време, да се преосмислят приоритетите в оползотворяването на СИГИНТ 1 1 Тук разузнавателна и спътникова информация най-общо, на базата на връзки и комуникации — радио, радар, телефон, електронни системи, компютри. — Бел. прев.
, превода и аналитичните формати.
— Русия ли казахте? — учудено възкликна Уекслър.
— Точно така.
— Но студената война нали завърши? — възрази директорът на националното разузнаване.
— И аз така съм чувал — отвърна Кастила сардонично и се наведе напред. — Но виж, Бил, поради редица деликатни геополитически причини ние сме се държали прекалено толерантно с добрия ни приятел Виктор Дударев, особено през последните две години — преференциално отношение, благосклонни улеснения и други подобни неща. Нали така? Макар това и да означава, че в същото време сме си затваряли очите за редица гнусни ходове, които той е предприемал, на първо място срещу собствения си народ.
Уекслър кимаше неохотно.
— Сега проблемът е в това, че докато бяхме вързани в Афганистан, Ирак и в още дузина подобни проблематични огнища по земното кълбо, Дударев си построи нова автокрация в Русия, еднолична власт, настанявайки се на самия й връх, върховен господар на всичко, докъдето погледът му стига, образно казано. На мен това не ми харесва. Въобще не ми харесва.
— Руснаците се оказаха изключително полезни съюзници в борбата срещу „Ал Кайда“ и други терористични групи — намеси се Уекслър. — И ЦРУ, и Пентагонът докладват, че са насъбрали значително количество разузнавателни сведения от разпитите в затворите на Чечения. И са качествени, вършат работа — по тях може да се действа.
Кастила повдигна масивните си рамене и се усмихна на събеседника.
— Да, това е вярно, но погледни от друга страна — дори и най-обикновеният гангстер би ти помогнал да смажеш гърмяща змия, нали? Доколкото сме в една и съща лодка, така да се каже. Това в никакъв случай не означава, че можеш без притеснения да застанеш с гръб към него, нали?
— Вие да не искате да кажете, че Русия отново се превръща в активен враг на САЩ? — запита Уекслър, подбирайки думите си внимателно.
Кастила направи опит да въздържи надигащото се в него раздразнение.
— Виж, Бил, това, което изтъквам, е, че не ми харесва да действаме на сляпо спрямо човек като Дударев. А в момента анализите на ЦРУ и на другите институции, които пристигат при мен, звучат все едно техните хора си изрязват вестникарски статии и работят по тях.
Директорът на националното разузнаване се усмихна вяло.
— И аз все това говоря на моя екип — рече той. — Дори съм представил недоволството си в писмена форма пред съответните междуведомствени координационни комисии.
Кастила се ядоса още повече. Този човек така ли управлява? Чрез изпращане на писма и докладни записки на „съответните междуведомствени комисии“? И това е човекът, от когото се очаква да стегне юздите на ЦРУ и другите институции? Боже мой! Прекрасно. Повече от прекрасно. Скръцна със зъби и отново се опита да обуздае гнева си с въпроса:
— И какво?
— Е, очевидно… хм… проблемите се коренят в някои от аналитичните звена — колебливо отвърна Уекслър. — Аз все още не съм наясно с точната картина, но вече ми докладваха, че неколцина от най-добрите ни специалисти по отношенията и проблемите с Русия са заболели сериозно. Нямало ги на работа вече втора седмица.
Кастила се загледа в него за няколко секунди, въздъхна дълбоко и рязко нареди:
— Ето какво, Бил: започвай поред от началото. Докладвай абсолютно за всичко тук, пред мен, веднага.
Читать дальше