Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Москва

Денят настъпваше вече, макар и бавно. Бледите слънчеви лъчи кротко лазеха по Москва-река, отразяваха се мътно в заледената й повърхност, а в същото време святкаха доста по-ярко в стъклата на минаващите по мостовете в двете посоки автомобили и камиони. От прозорците на небостъргача на „Котелническая“ се откриваше панорамна гледка към града и оттук, на височина цели двайсет и четири етажа над реката, макар и неясно се чуваха дори и острите клаксони, и постоянният грохот на движението. Развихряха се сутрешните пикови часове в руската столица.

Русокосият мъж седеше зад бюрото и за пореден път бързо преглеждаше на екрана множество получени в електронната поща писма. Всичките бяха кодирани със специален код съобщения, пристигнали през последните седем часа на условен адрес, периодично отваряни лично от него.

Повечето бяха съвсем кратки, съдържаха само име, звание или длъжност, месторабота, географски източник и диагноза в не повече от две думи.

МАРЧУК А., ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЕВЕРНО АРМЕЙСКО ОПЕРАТИВНО КОМАНДВАНЕ, УКРАЙНА — ЗАРАЗЕН. СЪСТОЯНИЕ — В ПОСЛЕДЕН ЕТАП НА БОЛЕСТТА.

БРАЙТМАН Х., ЕКСПЕРТ СИГИНТ — ГЛАВНА КВАРТИРА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ — РАЗУЗНАВАНЕ — ЗАРАЗЕН. СЪСТОЯНИЕ — МЪРТЪВ.

ЯШВИЛИ, М., ПРЕЗИДЕНТ, РЕПУБЛИКА ГРУЗИЯ — ЗАРАЗЕН. СЪСТОЯНИЕ — В ПОСЛЕДЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

СЪНДКУИСТ, П., СТАРШИ ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИТИК, ЦРУ, ЛЕНГЛИ, САЩ — ЗАРАЗЕН. СЪСТОЯНИЕ — МЪРТЪВ.

ХАМИЛТЪН, Д., ДИРЕКТОР А2 (ГРУПА РУСИЯ), АНС, ФОРТ МИЙД, САЩ — ЗАРАЗЕН. СЪСТОЯНИЕ — В ПОСЛЕДЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.

Списъкът на вече покойните или умиращите бе дълъг и продължаваше още и още, общо около трийсетина мъже и жени. Блондинът четеше с все по-растящо задоволство. Години и болезнени усилия бяха нужни за разработване и усъвършенстване на биологичното оръжие ХИДРА — съвършен, пригоден да бъде направляван с крайна прецизност невидим убиец. После бяха минали още месеци на подготовка и подбор на мишени за първите й варианти, както и разработката на безопасна методика за незабележимо заразяване на набелязаните жертви. Още време бе отделено за тайни доставки на нужните за разработката на отделните варианти материали и субстанции. И накрая грижливото планиране, секретните мерки за сигурност, изобщо цялата тази опасна и многостранна по характер дейност бе дала богат плод.

Погледнато в ретроспекция, безстрастно мислеше русокосият, предварителните изпитания в Москва се бяха оказали ненужни — беше само разхищение на ресурси и рисковани ходове, вредни за цялостната оперативна сигурност. Но пък създателят на ХИДРА бе настоявал да ги проведат. Твърдеше, че контролирани експерименти в стерилните ограничения на лабораторните условия не могат да заменят полевите проби върху истински хора. Основната му мисъл бе, че истинската проверка е единствено посредством произволен подбор на жертви, за да се установи, че творението му ХИДРА действа точно — с други думи, че извън посветените кръгове в други болници други лекари няма да бъдат в състояние да разгадаят източника на заболяването и успешно да лекуват болните.

Мъжът с кодово име Москва едно поклати глава. Вулф Ренке бе блестящ, безпощаден и както винаги изпълнен с крайна решимост да постигне своето по своя си начин. И в края на краищата спонсорите на проекта ХИДРА бяха отстъпили пред волята му, макар че иначе изчакаха да видят със собствените си очи дали действието на оръжието ще отговаря на извънредните изисквания на автора. Е, да — оказа се, че отговаря. Но и това си имаше цена: бяха събудили подозрението на двама начетени лекари — Кирянов и Петренко, а те се бяха опитали да предупредят Запада и да предадат информацията на негови източници.

Помисли пак и сви рамене. Е, и какво толкова? Тези двамата — Петренко и Кирянов — бяха мъртви. Скоро към тях ще се присъедини и онзи — единственият западен представител, с когото бяха споделили опасенията си.

Посегна към телефона и набра местен номер.

Още на първия сигнал отсреща се обади ясен, студен глас: — Да?

— Фаза първа е почти завършена — докладва русокосият тихо.

— Иванов уведомен ли е?

— Снощи му дадох само предварителен доклад — отвърна мъжът. — Преди да замине, за да говори с Дударев по време на маневрите „Зимна корона“. Веднага след завръщането му в Москва ще го информирам изцяло.

— Предполагам, че нашият приятел от 13-о управление беше доволен, нали?

— Подозирам, че Алексей Иванов ще бъде доволен само ако успее да седне на моето място или може би на вашето — иронично отвърна Москва едно.