Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Без съмнение — откликна човекът отсреща. — За щастие, неговият шеф е по-умен и по-гъвкав. Сега кажете кога можем да пристъпим към следващата фаза? Нашите приятели искат да знаят кога да започнат военната си подготовка.

Блондинът прехвърли материалите на екрана, потърси последния — най-новия във времето. Беше писмо от самия Вулф Ренке. От опит знаеше, че е най-добре да разговаря лично с учения, преди да изпраща следващите варианти по куриер.

— Първо ще трябва да свърша една работа — за нея ще ми е нужен самолет от „Шереметиево“ 2 още тази вечер, след няколко часа.

— Ще уредя въпроса.

— После ще се наложи да бъда в лабораторията ХИДРА утре рано сутринта.

Прага

Преметнал през рамо пътната чанта и тази с лаптопа, Смит застана на входа на участъка. Насреща му вървеше малка тълпа униформени полицаи и регулировчици, които се връщаха на работа след кратка почивка за по едно кафе или сандвич. През отворената врата на „Конвикска“ нахлу хладен въздух, примесен с наситени бензинови и дизелови пари от ауспусите на колите в истинския лабиринт от тесни улички, каквито в Старе Место имаше много.

Джон излезе на тротоара и тутакси усети мразовития пражки зимен вятър, чиито ледени струи го опипваха досущ като ръце. Спря и дъхна в дланите си, за да ги позатопли, искрено съжалявайки за загубата на коженото яке. За нещастие се оказа непоправимо разкъсано и замърсено. Преди да подпише формуляра за освобождаването от полицията, се бе избръснал и преоблякъл в джинси и черно поло, но тънкото сиво шушляково яке върху него не бе нужната защита срещу всепроникващия мраз. Междувременно, духайки в дланите си, очите му вещо обходиха уличния хоризонт.

— Ето! — рече си той.

Много едър, възпълен и брадат мъжага с кръстосани на гърдите ръце се бе облегнал небрежно на спряно на отсрещното платно на улицата такси — точно срещу участъка. Автомобилът беше чешка „Шкода“, много окаляна и вероятно отдавна немита, иначе бе покрита с драскотини, а тенекиите на калниците и вратите бяха огънати на доста места, множество пъти лепени и пребоядисвани. Всъщност трудно бе да се каже коя е оригиналната боя и изобщо дали от нея е останало нещо. Мъжагата изгледа Смит от глава до пети, прокашля се и се изхрачи шумно на улицата, сетне бавно се изправи в цял ръст.

— Хей, господине! — подвикна той на доста завален английски. — Да ви трябва такси?

— Може би — отвърна Смит, като прекоси улицата внимателно, питайки се: този ли тип с мечешко телосложение е обещаният му контакт. — Колко ще ми излезе до летището?

Въпросът бе повече от естествен. Видят ли неопитен или наивен чуждестранен турист, независимите, неорганизирани пражки таксиметрови шофьори си удвояват, дори утрояват тарифите. По този начин понякога дори и недългият път до единственото пражко международно летище може да се окаже солен и прескъп.

Едрият мъж се ухили широко, разкривайки редица покафенели от тютюна зъби.

— Зависи за кого. За богат бизнесмен вземам хиляда крони. Но за учен човек като вас… не е същото, нали така? За беден професор — нищо, ще ви возя ей така. Без пари.

Смит си позволи кратка, незабележима въздишка на облекчение. Учен бе думата за разпознаване — избраната от Клайн парола. И независимо от външния вид и автомобила, този възгруб, недодялан таксиджия бе местен човек на Първи отдел. Би трябвало да е достатъчно добре подготвен, за да му помогне да се измъкне от Чешката република жив и здрав. Затова кимна бързо и рече:

— Добре тогава, съгласен съм. Давайте да вървим.

Сетне хвърли последен поглед наоколо и без да се бави повече, се настани на задната седалка. Едрият шофьор обаче с мъка се наместваше на мястото зад волана, а неголямата кола пъшкаше под тежестта му.

Преди да включи на скорост, мъжагата се извърна с мъка към американеца и го изгледа в очите.

— Казаха ми, че искате да пристигнете на летището дискретно и безпроблемно.

— Точно така.

— И че може би ще има други хора, на които това няма да им хареса. Правилно ли съм разбрал?

Този път Смит само кимна.

Чехът се ухили отново.

— Няма страшно, професоре. Всичко ще мине добре, на Вацлав Машек може да се разчита.

Сега свали ципа на огромното по размери червено яке и Смит веднага зърна дръжката на пистолета в раменния кобур. Чехът намигна театрално и добави:

— А има ли неприятности, и на дребното приятелче ей тук също може да се разчита.