Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Поведоха ги по една от пътеките вляво, като ги бутаха и ръгаха с дулата на оръжията. Минаха през отворена врата в оградата на манастира и излязоха на малкото гробище — също буренясало и занемарено. Повечето от надгробните камъни и кръстове бяха полегнали или лежаха полузаровени в пръстта и снега. Други бяха надупчени от стари куршумени попадения. Вероятно и тук бяха действали командите за разстрел на НКВД или някои от убийците се бяха забавлявали със стрелба по гробовете. Навсякъде стърчаха бурени и висока мъртва трева.

В отсрещния край на гробището зееше плитка яма, която сигурно е била използвана за изгаряне на боклук. От едната й страна бяха наредени няколко туби с бензин и купчина стари, напоени с машинно масло парцали. Смит я зърна и мигом спря, почти забивайки пети в снега. Участта им бе повече от ясна. Онези смятаха да избутат него и Фиона в трапа, там да ги застрелят, а сетне да излеят бензина върху труповете им и да ги запалят.

Чуваше гласовете на двамата главорези зад себе си. Явно нарочно бяха изостанали от тях с няколко метра и сега си говореха нещо тихо.

Смит прехапа устни. Времето им изтичаше, нямаха никакви възможности за каквото и да е противодействие. Хрумна му нещо: щом ще умират, поне нека да е в бой, а не примирено, като овчици под ножа на палача. В същия миг чу тихата въздишка откъм Фиона — и тя бе забелязала трапа и бензина и си бе представила какво ги очаква. Джон й хвърли кос страничен поглед.

— С мен ли сте? — запита тихо, като леко кимна с глава назад към приближаващите се убийци.

В очите й имаше сълзи, но тя вдигна глава, кимна уверено и се усмихна пресилено.

— До горчивия край, подполковник — рече тя.

Смит й се усмихна окуражително.

— Такава ви харесвам — измърмори той едва чуто. — Хайде да видим дали ще успеем да ги прелъжем да се доближат достатъчно. Аз ще хвана този отляво, вие — другия отдясно. Достатъчно ще бъде да се опитате да го препънете. Иначе го ритайте колкото можете и докато можете. Разбрано?

Тя кимна отново.

— Хей, вие, спирай разговора! — викна мъжът с бръснатата глава. — И се движете, хайде, давай!

Смит отказа да върви. Остана на място, както беше с гръб към двамата. Почувства гъдел на тила, всеки миг очакваше внезапния удар на куршума. А може би ще се излъжат да приближат, а? Може би, само още мъничко…

Чу хрущящите в снега тежки стъпки, приближаваха се. Напрегна мускули, приготви се за внезапен скок. Видя, а може би по-скоро усети сянката на идващия.

Това бе мигът!

Извъртя се светкавично и нанесе прав удар с крак. С крайчеца на очите си забеляза и подобния опит на Фиона.

Уви, и двата бяха неуспешни.

Хората на Брант вероятно очакваха нещо подобно — някакъв отчаян опит за последна съпротива и бягство. И с почти презрителна лекота и двамата избягнаха неточно отправените в тяхна посока удари. Просто отстъпиха назад достатъчно и се захилиха гадно и жестоко.

От внезапното си движение Джон загуби опора и залитна. С вързани на гърба ръце нямаше възможност да пази равновесие, не можа да се задържи и падна на колене. Силно задъхана и Фиона се озова на снега край него.

Човекът с бръснатата глава се засмя и подигравателно им се закани с пръст.

— Глупави неща правите — сви рамене той. — Ама хайде от мене да мине. И без това няма значение. Нищо няма значение на края.

Махна с ръка към другия и нареди:

— Застреляй ги, Костя.

Мъжът с кестенявата коса кимна хладно, пристъпи крачка напред и вдигна автомата.

Изненадан от самия себе си и спокойствието, което изпитваше, Смит присви очи и се насили да го гледа право в лицето. Беше се опитал да направи нещо. Е, не успя. Какво друго можеше да стори сега, освен колкото се може по-смело да посрещне смъртта очи в очи? Вече чуваше тихия шепот на Фиона: тя вероятно се молеше.

Пръстът на главореза бавно обираше спусъка. Повя слаб вятър, разроши леко кестенявата му щръкнала немирно коса.

Дан!

От гърдите му изхвърчаха пръски кръв и зейна рана като голяма дупка. Автоматът падна от обезсилените ръце. Тялото на кестенявия се олюля и се срина странично в съседните храсти между два надгробни камъка.

За частица от секундата никой не помръдна.

Вторият от хората на Брант зяпна от удивление и се вторачи в окървавения труп на другаря си. Сетне излезе от вцепенението и мигом се хвърли на земята.

Дан!

Втори тежкокалибрен куршум изсвистя във въздуха там, където преди секунда стърчеше човекът с бръснатата глава. Удари се в мраморната плоча отзад и разпръсна в снега остри камъчета.