Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Брант се извърна към него с хитра усмивка, очевидно доволен от ефекта, и пак заговори с фалшиво добронамерения си, подигравателен глас:

— Ох, ама не ти ли казах, подполковник! Как само съм забравил, виж ти, виж ти. Правилата се промениха. От този момент вече госпожица Девайн ще страда за твоите лъжи вместо тебе. Значи болката, която тя ще трябва да изтърпява, ще бъде по твоя вина, не по моя.

Боже мой! — помисли си Смит замаяно. Едрият, сивоок копелдак го бе разгадал идеално. И по-рано бе понасял нечовешки мъчения и познаваше границите на собствената си издръжливост. Но не знаеше докога би могъл да стои безпомощен и да гледа как брутално наказват друг заради неговата упорита гордост.

— Моля, Джон, изобщо не ми обръщайте внимание — заговори тихо Фиона Девайн, като изплю кръв и слюнка. — Този убиец ще ни ликвидира и двамата, без значение какво ще му кажем или няма да му кажем…

В същия миг по лицето й изплющя още една силна плесница и главата й отново се разлюля.

— Ти ще мълчиш , когато аз говоря! — озъби й се Брант. — Разговорът ми е с господин подполковника. На тебе ти давах шанс няколко пъти да кажеш нещо, но ти мълчеше. Сега е негов ред.

Смит беше бесен, влудяваше го, че не може да спре тази отвратителна игра. Само да се освободи, поне за секунда… мислеше той отчаяно… но отлично разбираше, че това е невъзможно. Съзнаваше в същото време, че казаното от Фиона е самата истина. Те бяха предварително осъдени да умрат тук, в това влажно, тъмно подземие, където сигурно витаеха душите на стотици други човешки същества, убити със същите методи, които сега използваха Брант и главорезите му. Единственият реален въпрос бе дали ще успеят да спечелят една дребна победа на човешкия дух, като издържат на мъченията и лишат този касапин от Щази от удовлетворението да получи нужната му информация.

Смит затвори очи за секунда, настройвайки се да понесе дългите, изпълнени с болка и кръв часове, които тепърва предстояха. Сетне ги отвори, погледна Брант право в очите и започна за кой ли вече път:

— Името ми е Джон Смит. Военен лекар съм с чин подполковник и работя в Института на САЩ за медицински изследвания в…

Брант въздъхна и разочаровано изгледа стройния тъмнокос американец. Надяваше се, че е успял да пречупи Смит. Беше го усетил, за такива неща имаше невероятна интуиция. Обаче мъжът, изглежда, отново събираше цялата си решимост. А времето, за беля, летеше. Рано или късно милицията ще открие мъртвите във вилата на Сахарова. Както и останките на преобърнатата в урвата газка. А ако това се случи, дори и само едното да е, Алексей Иванов ще върже две и две и ще започне да задава цял куп неудобни въпроси.

Замислено потърка брада. Добре поне, че се обади Фадеев да докладва, че шофьорът на джипа е мъртъв и че е взел документите му. И ако не друго, то поне този факт ще затрудни поне малко Иванов да свърже двата инцидента. Ще го затрудни, ама за колко време?

В същия миг телефонът му иззвъня. Брант смръщи лице и рязко измъкна апаратчето от джоба.

— Да? — отсече той, извърна се и с бързи крачки се отдалечи към стълбището в дъното на подземието, за да е по-далеч от ушите на двамата пленници. — Какво има?

— Твоят човек Ланге се е издънил абсолютно — горчиво заяви отсреща гласът на Малкович. — И ЦРУ вероятно вече разплита специално обезопасената ни комуникационна мрежа.

Брант слушаше като зашеметен и почти не вярваше на думите на работодателя за случилото се в Берлин. Боже, какъв провал! Няма начин Ланге да е мъртъв, нали? Как така? Заедно с онзи екип, дето лично го бяха подбирали сред най-добрите… Звучеше направо невероятно.

— И повече нямаме избор — редеше Малкович отсреща. — Незабавно трябва да прехвърлим ключовите елементи на лабораторията ХИДРА на ново място. Не бива да губим нито секунда. Възнамерявам лично да проследя изпълнението и ти си ми нужен на всяка цена. Първо, трябва да организираш сигурността на мероприятието и, второ, да бъда сигурен, че професор Ренке изцяло ще осъзнае необходимостта от светкавични мерки.

Брант кимна, отлично разбираше какво мисли милиардерът. Най-напред иска сигурна охрана за самия себе си. Здравата се е уплашил от онова, което сигурно ще му се случи веднага щом руснаците научат за провалите. И разберат, че всичките му обещания за оперативната сигурност на ХИДРА са се оказали празни приказки.

Брант преглътна, стисна челюсти. Прав беше Малкович да се страхува. И още как! А наказателните мерки до голяма степен важат и за самия него — Брант.