Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Обаче никой не би могъл да познае истинската причина за желанието му пръв да прочете строго секретните доклади на берлинската полиция. Пръв — преди всеки друг в германското контраразузнаване.

И ето го, чете ги отново и отново и просто не вярва на очите си. Полицейските експерти бяха успели да свържат използваните в убийството на агентите на ЦРУ оръжия с други, намерени малко по-късно — заедно с още три трупа — около и в опожарения дом на високопоставен офицер от ФКП. Хайхлер преглътна с мъка, потискайки издигащата се все по-често към гърлото му жлъчна течност. Направо ще го уморят онези… В каква дяволска конспирация се бе забъркал този път?

Телефонът му внезапно записука. Стори му се страховито високо в неестествената тишина на кабинета. Стреснат, Хайхлер грабна слушалката и я вдигна от вилката.

— Да, моля?

— Търсят ви от САЩ, хер Хайхлер — обади се операторът. — От името на хер Андрю Коутс, старши съветник на директора на Централното разузнавателно управление. Лично иска да говори с началника на секция V.

— Свържете ме — изграка Хайхлер с усилие на волята, а ръцете му се разтрепераха силно. — Ало, да?

— Бернхард, ти ли си? — обади се познат глас.

Коутс бе още и най-старшият офицер за свръзка между ЦРУ и объркващото количество всевъзможни германски външни и вътрешни разузнавателни организации. И по тази причина се срещаха често с Хайхлер, за да обменят информация.

— Боже мой, как се радвам, че все още си там! Късмет извадих. Виж, исках да те информирам във връзка с нашето разследване, значи най-актуалната новина е хубава. Един от нашите хора е оцелял в клането, имам предвид онази шибана засада. И не само това, ами сме напълно сигурни, че тя — въпросният служител е жена — е успяла да сложи ръка на важни материали, които ще ни отведат до поръчалите нападението мръсници…

Хайхлер слушаше, а сърцето му биеше лудо и той все повече се ужасяваше, докато колегата от ЦРУ ломотеше и фактически разбиваше и последните му надежди да се измъкне от капана, в който сам бе попаднал. Защото примката на държавната измяна и предателството вече се затягаше все повече и по-здраво около шията му. И въпреки всичко някак си съумя да издържи до края на разговора, без да запищи от раздиращото го отвътре напрежение. Сетне американецът затвори и Хайхлер остана неподвижен на място, втренчил невиждащи очи в пространството пред себе си.

Тогава, бавно и неохотно, с още по-силно треперещи ръце, Хайхлер отново вдигна телефонната слушалка. Ако американците заловят отговорните за избиването на хората им в Берлин лица, те със сигурност ще изровят и доказателства, които ще ги отведат направо във ФСЗК, а оттук — право и при него. И ето пак — пак нямаше никакъв избор. Абсолютно никакъв…

Москва

Константин Малкович седеше спокойно на масата в луксозния си апартамент на най-горния етаж в сградата, откъдето се откриваше отличен изглед към финансовия район, наречен Китайгород . Допиваше сутрешния си чай и четеше нощните финансови сводки, подготвени от борсовите му дилъри в САЩ и Азия. За пръв път през последните няколко дни милиардерът се чувстваше достатъчно свободен да посвети повече време на рутинните си дела в безбрежната си финансова империя.

Бяха му докладвали, че най-накрая Брант е сложил ръка на двамата американци — Девайн и Смит — и ги държи на сигурно място. Имаше още една чудесна новина, че работата в Берлин е била свършена изключително добре.

ХИДРА отново бе в безопасност.

Влезе човек от прислугата, в ръка носеше телефонен апарат.

— Обажда се г-н Титов, сър.

Малкович го изгледа с раздразнение. Кирил Титов бе служителят, който отговаряше за работата на московските клонове в негово отсъствие. Какво толкова е станало, та не може да изчака, докато той не се появи лично в Пашков дом малко по-късно сутринта? Пое телефона с недоволство, но запита учтиво:

— Какво има, Кирил? Какъв е проблемът?

— Получихме електронна поща, адресирана е лично до вас — отвърна Титов. — И маркирана като „Спешна“. Реших, че трябва да ви уведомя.

Малкович отново потисна раздразнението си. Както повечето израснали и оформили характерите си при старата съветска система руснаци, така и Титов имаше проблеми с вземането на собствени решения и инициативата, затова предпочиташе винаги да получава точни указания от началството.

— Добре — изпъшка Малкович — Прочети ми писмото.