Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— За съжаление не мога — отвърна Титов предпазливо. — Изглежда е шифровано с програмата „СУВЕРЕН“.

Малкович се намръщи. Тази кодова система се използваше изключително за най-деликатни случаи, обичайно свързани с най-тайните му или незаконни предприятия и операции. Единствено самият Малкович и шепа доверени сътрудници познаваха кода и можеха да разчитат посланията.

— Аха, разбирам — обади се той след няколко секунди. — Добре, постъпил си правилно, че ми се обаждаш по този повод. Лично ще се занимая с проблема малко по-късно.

Затвори телефона и стана от масата, отиде в кабинета си. С няколко бързи действия на компютъра отвори пощата, отдели писмото и пусна програмата за разчитане. Беше спешно и доста тревожно послание, изпратено от един от главните му сътрудници в Германия. Този човек контролираше различните шпиони и марионетки, които Малкович бе вербувал и сетне назначавал или издигал с помощта на връзките си в няколко от най-важните правителствени институции и министерства в страната.

Малкович четеше съобщението и тревогата му постепенно растеше. Екипът убийци, изпратен от Брант в Берлин, беше унищожен. И още по-лошо — онзи тип Ланге и помощниците му се бяха издънили още в първоначалната си мисия. Американците пак душеха по следите на Ренке. Тайната на ХИДРА беше в по-голяма опасност отпреди.

Малкович изчака малко, поуспокои се и хладнокръвно започна да размишлява за реакцията на руския президент във връзка с тази новина. Припомняйки си изричното предупреждение и заплахата на Дударев, лицето му се разкриви в гримаса. Имаше ли начин да скрие събитието от него? Не, руският лидер си имаше свои собствени източници на информация и рано или късно щеше да научи за провала. А когато му кажат… по-добре е да не разчита на някаква търпимост или прошка от негова страна. Дударев не беше човек, който прощава подобни провали, още повече, че в момента неговите армии вече се придвижваха към нищо неподозиращите противници и картите бяха на масата. Прекалено висок беше залогът, майната му!

Все така тревожен и смръщен, Малкович изтри писмото и изключи компютъра. Остана на стола пред бюрото, загледан в празния тъмен екран, замислен върху възможните опции за действие. ХИДРА все още може да бъде спасена. Обаче тази задача трябваше да си я изпълни сам и колкото се може по-далеч, извън досега на дългата ръка на Дударев.

Вече взел решение, той се изправи рязко и закрачи към стенния сейф, закрит зад безценна вековна икона на свети Архангел Михаил. Отключващото устройство се задвижваше единствено чрез личните му пръстови отпечатъци. Вратата се отвори безшумно — показаха се кутии с компактдискове, папки със снимки и неголяма кутия с аудиозаписи на тайно подслушвани разговори. Целият този материал, взет заедно, документираше тайните му сделки и договаряния с Кремъл.

С бързи и точни движения милиардерът започна да прехвърля съдържанието на сейфа в едно от куфарчетата си. Веднъж като се измъкне от Русия и вече се намира в безопасност, ще бъде в състояние да използва цялата тази информация, за да предоговори отношенията си с Дударев и да осигури железни гаранции за лична сигурност в замяна на довършването на проекта ХИДРА. Малкович се усмихна тънко, представяйки си гнева на руския президент по повод предстоящото му изнудване. Сетне сви рамене. За щастие Дударев, както и той самият, бе фундаментално хладнокръвен, циничен реалист. И в крайна сметка техният съюз никога не се е основавал единствено на базата на взаимното доверие.

Извън Москва

Джон Смит се давеше, потъваше бавно и мъчително все по-надолу във водите на бездънен тъмен басейн. Белите му дробове изгаряха, на път да се пръснат под безмилостно растящото налягане, докато някаква сила го влечеше все по-надълбоко в шеметни глъбини. Извиваше се като змиорка в напразен опит да си пробие път нагоре към повърхността и в същия миг с ужас констатираше, че и ръцете, и краката му са сковани. Беше напълно обездвижен, безпомощен и падаше все по-бързо в бездната. И нямаше никакво спасение.

— Събуди се, подполковник! — внезапно му нареди нечий груб глас.

Смит потрепери и жадно пое дъх, сетне повърна, задавен от поредната кофа леденостудена вода, която му плиснаха в лицето. Закашля се болезнено и се изви в агония. Всичко го болеше, цялото му тяло бе като смляно. С мъка отвори очи.

Лежеше на хълбок в локва смразяваща вода. Ръцете му бяха завързани на гърба и силно изтръпнали. В същото положение бяха и краката му, здраво закопчани на глезените. Под него бе твърдият издраскан под, който се простираше някъде надалече, във вечността. Измина дълго време, преди да се окопити и осъзнае кое къде е. Всъщност къде се намираше? Какво се бе случило с него, по дяволите? Изведнъж чу някакъв звук недалеч от себе си — приличаше на тихи женски стенания. Бавно, неволно примигвайки от болка при всяко дори и най-леко движение, Джон извъртя глава, за да погледне нагоре.