Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Над него стоеше висок русокос мъж, а хладните му сиви очи го гледаха изпитателно. Високият продължи да го съзерцава още малко в пълно мълчание. Сетне се усмихна жестоко и кимна доволно.

— Е, сега вече като си на себе си, подполковник, можем да продължаваме. Имам предвид да започнем отново.

Нежелани спомени изплаваха отнякъде, заляха задръстеното от болката съзнание на Смит, досущ като разрушила бента по пътя си могъща река. Сивоокият бе Ерих Брант. Самият той — Джон — и Фиона бяха пленници на Брант. Той и хората му ги бяха довели тук, в това мрачно и мокро подземие скоро след засадата, в която убиха Олег Киров.

Подземието се намираше под развалините на черква, която бе част от руски православен манастир, затворен от болшевиките след победата на революцията им през 1917 година. По стените имаше стотици дупки от куршуми, а високият германец ухилен каза, че това място е било използвано от Сталиновата тайна полиция — НКВД.

Тук са екзекутирали политическите затворници и противници по време на поредните брутални чистки на диктатора. Сега манастирът и онова, което бе останало от неговите постройки, бяха напълно изоставени, а околната гора бавно настъпваше към тях, за да ги доунищожи.

Ужасни часове бяха изминали, безкрайни минути и минути на мъчения, докато Брант и двамина главорези ги разпитваха на смени. Всеки зададен въпрос се придружаваше от болка. Кратък, остър удар в главата или ребрата, силна плесница или електрически токов удар. А в кратките интервали ги заливаха с ледена вода, пускаха записи на остри, пронизителни звуци, способни да пробият ушните тъпанчета, сетне отгоре им палеха заслепяващи прожектори. Цялата тази комбинация имаше за цел да ги дезориентира, отслаби и пречупи волята им.

Брант продължаваше да го наблюдава внимателно с хладна усмивка. Кимна на мъжете, които стояха зад Джон.

— Нашият американски приятел тук е готов. Хайде, помогнете му да си седне на мястото.

Два чифта здрави, жилести ръце с грапави длани грабнаха Смит под мишниците като перце и го измъкнаха с лекота от леденостудената локва на пода. Сетне го захвърлиха върху съседен стол и отново затегнаха кожен колан през гърдите му и зад облегалката. Седалката бе груба, дървените й части — ръбести, а ремъкът стягаше безмилостно.

Джон изскърца със зъби. Сетне извърна глава вляво.

Фиона Девайн бе на съседния стол, завързана по същия начин — през гърдите с ремък, китките и краката й затегнати с жица. Главата й бе увиснала напред, изглеждаше доста зле. От ъгълчето на устата й течеше кръв.

— Както и ти, така и госпожица Девайн не желае… да сътрудничи — заговори с дружелюбен глас Брант.

По лицето му се изписа язвителна усмивка, но бързо изчезна.

— Аз обаче съм човек, склонен да прощава, затова и на двама ви ще дам още един шанс да си спестите тези абсолютно ненужни страдания.

Извърна се към единия от подчинените и рязко нареди:

— Тази жена изглежда жадна, Юрий. Я веднага да й дадеш да пие!

Главорезът, едър мъжага с бръсната глава, побърза да изпълни желанието на шефа, като плисна поредна кофа студена вода в лицето на Фиона. Тя се задави и закашля, борейки се за въздух, и разклати стола в напразен опит да избегне ледения воден порой. След няколко секунди отвори очи. Забеляза, че Смит я гледа с видимо състрадание, и се насили да се усмихне дръзко, макар и болезнено.

— Тези хора тук не разбират от обслужване. Ужасни са направо. Следващия път обещавам да подбера по-добри условия.

Брант изпухтя презрително.

— Много смешно, госпожице Девайн, чак ще се спукам от смях.

Сетне извърна глава отново към Смит и каза:

— Е, подполковник, нека още веднъж се опитам да бъда добър, а? За кого работите? За ЦРУ ли? За военното разузнаване? Или някоя друга организация?

Гласът му стана още по-зъл, а Джон стисна зъби в очакване на поредния удар. Сетне вдигна глава и погледна бившия агент на Щази право в очите. Когато заговори, с изненада установи, че заваля думите и те излизат доста трудно.

— Вече ви казвах. Името ми е Джон Смит. Военен лекар съм с чин подполковник и работя в Института на САЩ за медицински изследвания в…

Този път обаче вместо да удари него, Брант се извъртя на пети виртуозно и с все сила зашлеви Фиона. Главата й се отметна назад от удара. От устата й потече нова струйка кръв. Ехото от удара се върна като пистолетен изстрел от далечните стени на влажното подземие.

— Смятай, че си мъртвец! — изръмжа Смит през стиснати зъби, силно шокиран от новия подход на Брант, и се раздвижи на стола, като отчаяно се напрягаше да разкъса ремъка.