Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Напредвам — обеща той. — Иначе този, който е правил мрежата, е наистина много добър. Забележително комплицирана схема с ужасно много номера и вградени капанчета, отклонения, затворени контури и задънени канали. И все пак малко по малко започвам да прониквам.

— И?

— Засега съм засякъл номера, регистрирани в различни страни — Швейцария, Русия, Германия и Италия. Като начало не е малко — отвърна й Бенет.

— А можем ли да ги свържем с Ренке? — запита Ранди.

— Засега не. Повечето от тях ми изглеждат неистински. С други думи, подозирам, че са подвеждащи — електронни еквиваленти на пощенски кутии, наети от някой си, който използва фалшиво име и фалшиви документи.

— Хайде стига, бе!

— Е, не всичко е загубено — успокои я Бенет и повдигна едната си вежда. — Да речем, че си намерила реална, истинска пощенска кутия. Какво ще направиш тогава?

— Ще пусна опашка на всеки, който се появи да взима писма. Ще започна също да следя изпращаната от нея навън поща.

— Е, точно така — ухили се експертът и разкри едрите си зъби. — Само че ние ще го направим електронно. Всички обаждания минават през определени номера и конфигурации, а ние ги проследяваме до следващия номер или позиция и така нататък.

— Колко време смяташ, че ще ти е нужно да заковеш истинските номера? — тихо запита Ранди. — Онези, които са вързани с нашия човек?

— Е, трудно е да се каже — въздъхна Бенет и сви рамене. — Може би още няколко часа. А може и още два дни. Зависи от трафика в цялата мрежа. Сега, след като сме пробили най-външната защита, колкото повече разговорят лошите в рамките на системата, толкова по-бързо ще напредваме и ние. Ще ни се увеличава информацията, нали разбираш?

— Е, добре, Кърт — рече Ранди. — Продължавай все така. Ужасно важно е да разберем къде се крие Ренке. И то възможно най-бързо.

В същия миг в залата с енергични крачки влезе служителка от екипа на ЦРУ и Ранди се извърна към нея.

— Какво има?

— В Ленгли са на мнение, че са разпознали убития от вас в дома на Кеслер — докладва жената. — Обгореният паспорт, който донесохте, е определено фалшив, но пък там са успели да възстановят остатъка от снимката и са я пуснали за сравнение в архивната документация. Имат попадение.

— Я покажи — живна Ранди и пристъпи към нея.

Служителката й подаде папка с надпис „Строго поверително“. В нея имаше сканиран образ на черно-бяла снимка на мъж със слабо лице, тънки устни и черна коса. Беше в източногерманска военна униформа, с пагони на капитан. Напрегна се, извиквайки мислено образа на облечения в черно човек в коридора, с когото води смъртен бой само преди няколко часа. Бавно чертите изплуваха в съзнанието й. Да, този на снимката е същият човек.

Очите й се плъзнаха надолу към текста на изпратеното съобщение.

— Герхард Ланге — прочете тя на глас. — Бивш капитан от източногерманското Министерство на държавната сигурност. След разпада на ГДР е бил задържан и разследван от правителствени органи в Бон във връзка с няколко политически убийства в Лайпциг, Дрезден и Източен Берлин. Скоро след това е бил освободен поради липса на доказателства. Няколко източници твърдят, че само месец по-късно е емигрирал в Сърбия. Според слухове от 1990 до 1994 г. е работил като консултант по въпроси на вътрешната сигурност към правителството на Милошевич, след което е емигрирал в Русия. В досието не разполагаме с повече данни за него.

— Я гледай ти — измърмори Ранди. — Излиза, че добрият чичо доктор Ренке предпочита да работи със сънародници. Колко ли още главорези от Щази са му подръка?

Кьолн

Бернхард Хайхлер седеше сковано зад бюрото си в централата на Федералната служба за защита на конституцията (ФСЗК). Бе забил очи в спешните доклади от Берлин — документи, които много лесно биха могли да го унищожат. Изпъшка високо на глас, сетне рязко млъкна, ужасен от мисълта, че някой може да го чуе. Докъде ли стига звукът в тази странно заглъхнала сграда?

Беше три часът след полунощ и помещенията във ФСЗК бяха почти празни. Тук-таме бе останал по някой дежурен от, общо взето, символичната нощна смяна на контраразузнавателната служба и административния й апарат. Продължителният му престой тук би могъл да предизвика въпросително повдигнати вежди и сардоничен коментар, особено от собствените му подчинени в секция V. Защото бе всеобщо известен като човек на навика и рутината, служител, който не обича да се натяга излишно. И сега, зърнат ли го тук посред нощ да бди ревностно дали има някакво развитие в разследването на вчерашното убийство на трима американски разузнавачи в Берлин, и веднага повечето млади колеги ще си кажат, че се натиска за ново повишение.