Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Зад него се обади тих глас, беше Фиона Девайн.

— Подполковник, жив ли сте?

— Така изглежда — отвърна той, без да прикрива облекчението в гласа си.

В същия миг и двамата доловиха движението сред дървесните стволове на склона отсреща и се изправиха. Иззад дърветата бавно се показа висок мъж със сребристобяла коса, който тръгна надолу към тях. В две ръце държеше снайпер карабина „Драгунов“ — СВД, а по широкото му славянско лице с голям нос играеше още по-широка усмивка.

Джон гледаше и не вярваше на очите си. Пред тях стоеше човек, който би трябвало да е мъртъв. Олег Киров.

— Как така… по дяволите? — попита американецът, когато другият се приближи достатъчно.

Вместо отговор Киров разкопча изпокъсаното си широко зимно палто. Отдолу чернееше обемиста бронежилетка с доста белези от попадения и петна с цвета на разтопена мед. Потупа я гальовно с длан и рече доволно:

— Британско производство, Джон. Телесна броня. От най-добрите в света.

— А ти как така реши да си облечеш такава тъкмо снощи, а?

Киров сви рамене.

— Преди да се отдам на шпионажа, бях войник. А кой войник отива на пост, без да си носи нужното оборудване, а?

Отново се ухили и още по-доволно добави:

— Мъчно умират старите навици, моето момче, много мъчно. А старата пушка умира още по-трудно, нали я знаеш тази приказка? А когато има и малко късметец, се получава още по-добре…

Провинциален Мериленд

Десет минути след като се отби от околовръстния път край Вашингтон, окръг Колумбия, Николай Нимеровски хвърли едно око на километража на взетата под наем кола — обикновен бял форд таурус. Да провери колко път е изминал — оказа се пет мили, значи вече наближаваше целта. Обърна глава назад, сетне огледа тясното второстепенно провинциално шосе, по което се движеше. И от двете страни на пътя фаровете на автомобила осветяваха плътни дървета и храсталаци между тях, а отпред лентата тъмнееше и се губеше в мрака. Отдясно въпреки тъмата се мярна ниска и неголяма табела на пътен знак, маркиращ отклонение. Според картата, която носеше, то водеше навътре в щатския парк и след няколко мили лъкатушещ път би трябвало да го изведе на открит терен, където строяха нов жилищен обект.

Да. Това бе мястото. Спря и качи колата на тесния банкет. Излезе заедно с куфарчето в ръка, същото, което бе разменил в Цюрих. Много лесно намери тайника. Беше хралупа в дърво само на няколко метра от знака. Бързо се вмъкна сред околните дървета, за да напъха куфарчето, огледа грижливо околността, върна се на пътя, за да провери какво се вижда от него. Сетне, без да бърза, се запъти към колата си.

Спря се при нея и извади мобилния телефон, набра местен телефонен номер. Даде му три пъти свободен сигнал, след което някой вдигна слушалката.

— Да? — рече гласът отсреща видимо раздразнено, бяха го разбудили толкова рано преди зазоряване.

— Извинете, моля, търся дом Милър, номер 555–8705? — учтиво запита Нимеровски.

— Няма такъв тук — още по-ядосано отсече гласът отсреща. — Грешите номера.

— Ужасно много съжалявам — каза Нимеровски. — Моля, приемете моите извинения.

Чу се изщракване. Онзи беше затворил.

Усмихвайки се доволно, агентът на 13-о управление се качи в колата и потегли. Беше си свършил мисията. Поредният вариант ХИДРА бе предаден където трябваше.

Берлин

Кърт Бенет изруга високо. Наведе се напред, все така вторачен в компютърния екран, а пръстите му заиграха по поставената в скута му клавиатура.

Ранди беше седнала в другия край на дългата конферентна маса. Учудено вдигна очи от своята клавиатура. Техническият аналитик на ЦРУ никога не ругаеше, не му беше в природата.

— Неприятности ли има? — запита тя.

— Най-голямата — потвърди думите й Бенет и стисна зъби. — Тъкмо прониквахме в мрежата и тя вече се разпада.

— Е, как така? — запита Ранди и закрачи към него.

— Ей така — отвърна Бенет и кимна към екрана.

Повечето от телефонните номера, чиито собственици издирваше, бяха променили цвета си — светеха в червено и това означаваше, че зад тях вече няма реално покритие. И постепенно целият екран се оцвети в червено.

— Професор Ренке и неговите хора просто прекъснаха контакта, образно казано — обясни Бенет и Ранди разбра.

— И не само това — допълни аналитикът и натискайки клавиш, се прехвърли на нов екран, който показваше друг тип информация — дати, часове и места, заедно с различни телефонни номера. — Гледай сега какво става.