Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Какво точно означава това? — запита Кастила смръщено.

— Нямаме представа, господин президент, къде могат да се намират сега тези дивизии и други бойни съединения. Накъде са насочени или пренасочени, какво планират.

— За какъв брой войници става дума?

— Най-малкото за сто и петдесет хиляди, за хиляди бронирани единици и самоходни оръдия, стотици елитни изтребители и бомбардировачи — мрачно отвърна Броуз.

— Значи достатъчно да започнат една много страшна война — бавно рече президентът.

— Дори няколко войни — добави адмиралът. — Като се има предвид относителната боеготовност на съседните на Русия страни. От всички бивши съветски републики само Украйна има донякъде силна и добре оборудвана армия и ВВС.

— Може би положението не би било толкова зле, ако най-свестните им лидери не бяха заболели от онази смъртоносна и незнайна болест — изръмжа Кастила.

Броуз поклати едрата си глава в знак на съгласие и сви рамене.

— Да, сър, точно така, прав сте. При това като отчетем настъпилото в сегашния миг объркване, и украинците биха се затруднили ужасно много, ако им се наложи да водят война. А за останалите по-добре да не говорим. И в най-добрия случай казахи, грузинци, азербайджанци и другите не биха могли да окажат съпротива с друго, освен отряди леко въоръжени доброволци. И ако руснаците планират да нахлуят в техните страни, тези отряди няма да имат никакъв шанс пред модерните им бронирани части и елитните щурмови бойци.

— Руснаците си казваха същото и в Грозни — възрази Кастила, визирайки първата голяма битка от все още не стихващата чеченска война.

Тогава прекалено самоуверените руски части щурмуваха града и дадоха ужасяващ брой жертви в резултат на координираните засади на чеченските партизани. Превземането на града в края на краищата се оказа доста трудно, наложи се организирането на масивна военна кампания, в която загинаха десетки хиляди цивилни, а Грозни бе полуразрушен.

— Да, но това бе преди повече от десет години — тихо рече шефът на Обединения съвет на началник-щабовете. — Руската армия и ВВС са научили много неща оттогава до днес — и от собствен опит и грешки, и от нашата война в Ирак. И ако наистина тръгнат да си възвръщат някогашните територии, едва ли ще повторят същите слабости.

— По дяволите! — въздъхна Кастила и погледна към Броуз през масата. — Добре, адмирале, кажи ми кога според теб ще започне голямата дандания — при положение, че най-лошите ни опасения се сбъднат?

— Всичко, което бих могъл да дам, е само прогноза, г-н президент — предупреди адмиралът.

— Като не разполагаме с факти, ще приема и заместители — кисело откликна Кастила.

— Добре, сър, напълно ви разбирам — кимна Броуз, смръщи чело в дълбок размисъл и след малко вдигна очи към президента. — По мое мнение руснаците ще бъдат готови за нанасяне на удари по всяко време в периода между следващите двайсет и четири и деветдесет и шест часа.

Студени тръпки полазиха по гърба на Кастила. Времето видимо летеше по-бързо от очакванията му.

В същия миг един от обезопасените телефони на бюрото му записука и президентът грабна слушалката.

— Да?

Отсреща беше Фред Клайн.

— Подполковник Смит и госпожица Девайн са живи и се обадиха — докладва шефът на Първи отдел, видимо зарадван. — И още нещо: смятам, че са попаднали на важна информация във връзка с неизвестните ни величини.

— Разполагат ли с твърди доказателства? Такива, от каквито сега се нуждаем? — внимателно запита Кастила, съзнаващ, че на разговора фактически присъства и адмирал Броуз.

— Все още не, Сам — отвърна Клайн. — Но Джон и Фиона вярват, че знаят накъде трябва да се насочат, за да ги осигурят. Но първо трябва да ги изведем от Русия по безопасен начин.

Кастила знаеше, че агентите на Клайн са в списъка на най-търсените от Кремъл хора. Руските органи на сигурността дебнеха на летищата, на жп и автогарите, по пристанищата и навсякъде по границите. По тревога бяха вдигнати абсолютно всички компетентни институции.

— Боже мой, Фред! Това няма да е лесно, нали?

— Не, сър — отвърна тихо Клайн. — Наистина няма да е лесно. Никак дори.

Близо до руско-украинската граница

По опустелите ниви и гористи хълмове валеше сняг. Сипеше се на парцали и се събираше на пухести облаци, а духащият силно от изток вятър току ги подхващаше, разнасяше и натрупваше по високите места. Нямаше и следа от зимното обедно слънце, навъсеното небе бе покрито с тежки и мрачни облачни маси. Добре прикрити от евентуалното наблюдение на американски фоторазузнавателни спътници, по тесните пътища и дърварските просеки, водещи на юг и към границата, бяха струпани танкови колони Т-90 и Т-72, тежки бойни бронетранспортьори, самоходни оръдия.