Камила Лекберг - Проповедникът

– Разумно. С какво да започна?

– Със справки за Таня. И гледай да включиш и Йоста от утре. Свърши вече сладкият му живот.

– А Мелберг и Ернст? Какво ще правиш с тях?

Патрик въздъхна.

– Стратегията ми ще бъде колкото се може по-дълго да ги държа настрана. Ще означава тежка работа за нас, останалите трима, но мисля, че си заслужава. Мелберг може само да се радва, че няма да има работа, а и освен това сам се отказа от това разследване. Ернст ще си я кара, както досега, ще приема колкото се може повече входящи сведения. Ако се нуждае от помощ, ще му изпратим Йоста, така че ти и аз ще бъдем по-свободни да водим следствието. Разбрано?

Мартин живо кимна.

– Йес, бос.

– Тогава да започваме.

Щом Мартин напусна стаята му, Патрик седна с лице към таблото и с ръце, сключени на тила, и потъна в размисли. Пред себе си имаха голяма задача, а нямаха кой знае какъв опит в разследването на убийства. Почувства прилив на отчаяние. Вътрешно се надяваше, че могат да компенсират липсата на опит с ентусиазъм. Мартин вече бе налице и със сигурност щеше да разбуди онази спяща красавица Йоста. А ако успееха да държат Мелберг и Ернст настрана от разследването, може би имаха шанс да разкрият убийствата. Но той не беше кой знае колко голям – следата към две от тях бе толкова изстинала, че направо можеше да се смята за дълбоко замразена. Патрик знаеше, че най-добрата възможност бе да се съсредоточат върху Таня, но същевременно инстинктът му подсказваше, че има силна и действително съществуваща връзка между убийствата и че те трябва да се разследват успоредно. Нямаше да е лесно да се възобнови старото следствие, но се налагаше да опитат.

Взе от стойката един чадър, преписа адреса от телефонния каталог и тръгна със свито сърце. Някои задачи бяха просто нечовешки трудни за изпълнение.

Дъждът настойчиво барабанеше по стъклата, но при всички обстоятелства Ерика му бе благодарна за прохладата, която носеше. Лошото бе, че съдбата и нахалните роднини бяха решили друго, и Ерика бавно, но сигурно вървеше към полудяване.

Децата тичаха наоколо като обезумели, ядосани, че трябва да стоят вътре, а Кони и Брита започнаха да се зъбят един на друг като кучета. Нещата все още не бяха стигнали до пълноценна кавга, но дребните заяждания ескалираха успешно, изкачвайки се до нивото на съскане и хапане. Вадеха се стари грехове и неправди и на Ерика жестоко ѝ се искаше да се качи горе и да метне завивката върху главата си. Но доброто ѝ възпитание определено ѝ пречеше, размахваше ѝ показалец и я принуждаваше да се държи цивилизовано дори в разгара на сражението.

С копнеж запоглежда към вратата още щом Патрик тръгна за работа. Той не можа да скрие облекчението си, че отива в управлението, и тя за миг се почувства изкушена да провери дали ще спази вчерашното си обещание да си остане у дома, когато тя поиска това. Но знаеше, че няма да е справедливо да го направи само защото не иска да бъде оставена насаме с "ужасната четворка", така че му махна през кухненския прозорец като любяща съпруга.

Къщата не бе толкова голяма и сега общият безпорядък започна да приема катастрофални размери. Ерика изрови някакви игри за децата, но това само доведе до разхвърлянето навсякъде из дневната на кубчета с букви, на къщи от Монополи и карти за игра. С усилие се наведе и засъбира малките части от игрите в опит някак да подреди стаята. Разговорът на верандата, където седяха Брита и Кони, ставаше все по-възбуден и тя започна да разбира защо децата бяха толкова невъзпитани. С родители, които се държаха като петгодишни, не бе лесно да се научат на респект към другите и вещите им. Само да мине този ден! Щом спре да вали, ще изгони семейство Флуд. Чест и почитание на доброто възпитание и гостоприемството, но тя трябва да е светица, за да не избухне, ако останат още.

Чашата преля по време на обяда. С наболяващи я крака и дълбаеща болка в края на гръбнака Ерика стоя до печката цял час да приготви обяд, подходящ и за вълчия апетит на Кони, и за капризите на децата, като по собствено мнение успя да се справи доста добре. Печени наденици със задушени макарони трябваше да задоволят всички, но скоро се оказа, че е станала ужасна грешка.

– Уф, мразя наденица. Гадно!

Лиса демонстративно отблъсна чинията си и скръсти ръце с кисело изражение.

– Много жалко, само това се предлага.

Гласът на Ерика беше твърд.

– Но аз съм глаааадна! Искам нещо друго! Мамоооо!

– Не можеш ли да ѝ дадеш нещо друго?