Камила Лекберг - Проповедникът

Той закачи две черно-бели снимки на дъската.

– Сив е била на деветнайсет, тъмнокоса и закръглена. Говорят, че била доста буйна, и във Фелбака станал скандал, като родила дете на седемнайсет. И тя, и детето живеели при майка ѝ, но според вестниците Сив често излизала да се забавлява и не ѝ било особено приятно да си седи у дома. Затова пък Муна е описана като истинско добро дете, отличничка в училище, имала много приятели и била доста популярна. Висока, светлокоса, спортувала. На осемнайсет години все още живеела у родителите си, защото майка ѝ била болнава и баща ѝ не можел сам да се грижи за нея. Никой не е казал една лоша дума за нея. Така че единственото общо между момичетата е, че са изчезнали безследно от повърхността на земята преди повече от двайсет години и сега се появяват като скелети в Кралската клисура.

Замислен, Мартин подпря с ръка главата си. Двамата с Патрик известно време седяха мълчаливо, разглеждайки вестникарските изрезки и бележките на таблото на стената. И двамата мислеха за момичетата, които са имали пред себе си толкова дълги години живот, преди нещо зло да пресече пътя им. А после и пътя на Таня, от която все още нямаха снимка от времето, когато е била жива. И тя младо момиче с живот, с който да разполага, както сама пожелае. Но и тя мъртва.

– Извършена е била огромна работа. – Патрик извади от папката дебела пачка с написани на машина страници. – Разпитани са приятелите и семействата на момичетата. Колегите са обикаляли от врата на врата из областта. Общо са били проведени около стотина разпита.

– И резултатът?

– Нищо. Не и преди да получат информация от Габриел Хулт. Сам се обадил в полицията и разказал, че видял Сив в колата на брат си в нощта на изчезването ѝ.

– И? Това едва ли е било достатъчно да бъде заподозрян в убийството ѝ.

– Не, но когато братът на Габриел, Йоханес Хулт, бил разпитан, той отрекъл да е разговарял с нея или да я е виждал. Въпреки това, поради липса на по-горещи следи решили да се спрат на него.

– И докъде стигнали?

Очите на Мартин неусетно се бяха разширили от напрежение.

– Доникъде. А след няколко месеца Йоханес Хулт се обесил в собствения си сеновал, така че и тази следа, така да се каже, изстинала.

– Изглежда странно да се самоубие толкова скоро след случилото се.

– Да, но ако той е бил виновният, значи призракът му е убил Таня. Мъртвите не убиват...

– А каква е тази история с брат му, който се обажда и топи собствената си плът и кръв? Защо го е направил?

Мартин сбърчи чело.

– Ама че съм глупав. Хулт трябва да е роднина на Юхан и Роберт, нашите верни поданици от гилдията на крадците.

– Точно така. Йоханес е бил техен баща. След като прочетох някои неща за рода Хулт, вече знам малко по-добре защо Юхан и Роберт толкова често ни посещават. Не са били на повече от пет и шест години, когато Йоханес се е обесил и Роберт е бил този, който го открил в сеновала. Можем само да си представим как това се е отразило на шестгодишното дете.

– Вярно. – Мартин поклати глава. – Слушай, ще пийна малко кафе, преди да продължим. Кофеинът съвсем ми е спаднал. Искаш ли и ти една чаша?

Патрик кимна и след малко Мартин се върна с две чаши димящо кафе. Като никога времето бе подходящо за топли напитки.

Патрик продължи да разказва.

– Йоханес и Габриел са синове на мъж на име Ефраим Хулт, наричан още Проповедникът. Ефраим бил добре известен или по-скоро прочут пастор от Свободната църква в Гьотеборг. Правел големи сбирки, на които карал синовете си, тогава малки, да се преструват, че уж церят болни и инвалиди. Повечето го смятали за мошеник и шарлатанин, но той ударил шестицата, когато една от верните му поддръжнички, Маргарета Дюблинг, преди да умре, му завещала цялото си състояние. Освен солидно богатство в пари тя му оставила и голям парцел залесена земя, както и великолепна къща в района на Фелбака. Внезапно Ефраим изгубил всякакво желание да разпространява Божието слово, преместил се тук със синовете си и семейството заживяло с парите на бабичката.

Сега таблото на стената бе покрито с бележки, а бюрото на Патрик – с вестникарски изрезки и всякакви документи.

– Не че не е интересна тази фамилна история, но какво общо има тя с убийствата? Йоханес е умрял повече от двайсет години преди убийството на Таня, а мъртвите не убиват, нали, както ти сам каза.

Мартин едва сдържаше нетърпението си.

– Така е, но аз прегледах всички стари материали и свидетелството на Габриел се оказа единственото, което представлява някакъв интерес. Надявах се да поговоря с Еролд Линд, който е ръководил следствието, но за съжаление той е починал от сърдечен удар през 1989-а, така че разполагаме единствено с този материал. И ако нямаш по-добро предложение, предлагам да започнем с Таня, да разберем повече за нея и тогава ще решим дали си струва да говорим отново с Габриел Хулт.