Камила Лекберг - Проповедникът

Последните стъпки към мястото, където лежеше свита на кълбо като ембрион, бяха безшумни. Усети ръка, която поглади главата ѝ. Може би жестът бе успокояващ, но простотата на движението усили ужаса ѝ.

Ръката продължи пътя си по тялото ѝ и тя затрепери в мрака. За секунда ѝ мина през ум, че трябва да окаже съпротива на странника без лице. Но мисълта изчезна така бързо, както бе дошла. Тъмнината бе плътна, силата на галещата я ръка проникваше през кожата ѝ, през нервите, през душата ѝ. Подчинението бе единственият ѝ избор, съзнаваше го с ужасяваща яснота.

Когато галенето премина в извиване, дърпане и късане, вече нищо не можеше да я изненада. Някак прие болката. По-лесно бе да се справя с нея сега, когато знаеше, отколкото ужасена да очаква неизвестното.

Вторият разговор с Турд Педерсен се проведе само няколко часа след като Патрик бе говорил с Мартин. Единият скелет бе идентифициран. Принадлежеше на Муна Тернблад, второто момиче, изчезнало през 1979.

Патрик и Мартин заедно прегледаха събраната досега информация. Мелберг блестеше с отсъствието си, но Йоста Флюгаре се бе върнал на работа след добро представяне в състезанието по голф. Разбира се, не го бе спечелил, но за своя огромна изненада и радост бе направил едно hole in one [6] Право в дупката (англ.). – Б. пр. и бе поканен на шампанско в сградата на клуба. Патрик и Мартин три пъти изслушаха как топката още на първия удар влязла в шестнайсета дупка и изобщо не се съмняваха, че до края на деня ще има още няколко пъти. Споделиха радостта на Йоста и Патрик го остави малко да си почине, преди да го въведе в работата по разследването. Така че сега Йоста седеше и звънеше на всички свои приятели по голф да им разкаже за Голямото събитие.

– Значи някакъв Мръсник чупи на момичетата краката, преди да ги убие – каза Мартин. – И ги реже с нож – добави той.

– Да, боя се, че така изглежда. Предполагам, че зад това има някакъв сексуален мотив. Садист, който се възбужда от чуждата болка. Спермата по Таня ясно сочи натам.

– Говори ли с близките на Муна? Искам да кажа, за да им съобщиш, че сме я намерили?

Мартин изглеждаше разтревожен и Патрик го успокои, като го увери, че ще се заеме със задачата.

– Следобед ще отида при баща ѝ. Майка ѝ е умряла преди много години, така че остава да се съобщи само на бащата.

– Откъде знаеш? Познаваш ли ги?

– Не, но Ерика ходи в библиотеката във Фелбака вчера и издири всичко, публикувано в пресата за Сив и Муна. Журналистите периодично са подхващали случая и има интервю със семействата отпреди една-две години. Така че на Муна само баща ѝ е жив, а Сив е имала само майка, когато е изчезнала. Има и една дъщеричка, смятах да говоря и с нея веднага щом получим потвърждение, че Сив е втората жена.

– Би било адско съвпадение, ако е някоя друга.

– Да, смятам, че е тя, но не можем да бъдем съвсем сигурни. Случвали са се и по-странни неща.

Патрик извади книжата, дадени му от Ерика, и ги разгърна като ветрило на бюрото пред себе си. Беше приготвил и папката с разследването, намерено в мазето на архива, за да прегледат цялата информация за изчезналите момичета, с която разполагаха. Във вестникарските статии имаше много данни, които липсваха в материалите на разследването, така че двата източника заедно даваха пълна картина на онова, което знаеха до този момент.

– Виж тук. Сив е изчезнала в средата на лятото на 1979, а Муна две седмици по-късно.

За да внесе яснота и ред в материала, Патрик бе станал от стола си зад бюрото и сега пишеше на дъската, окачена на стената.

– Сив Лантин е видяна жива за последен път, когато карала колело към къщи след купон с приятели. Според най-последното свидетелско показание е завила към Бреке. Тогава било три часа през нощта и я видял шофьор от колата си, който я задминал по главния път. След това никой нито я е чул, нито я е видял.

– Освен Габриел Хулт – каза Мартин.

Патрик кимна утвърдително.

– Да, освен Габриел Хулт, с чиито показания засега няма да се занимаваме. Муна Тернблад изчезнала две седмици по-късно. За разлика от Сив тя изчезнала посред бял ден. Напуснала дома си около три, за да отиде да тича, но така и не се завърнала. Една от тренировъчните ѝ обувки била намерена на пътя по обичайното ѝ трасе за бягане, и толкова.

– Имало ли е някаква прилика между момичетата? Освен че са момичета горе-долу на една възраст.

Патрик не можа да сдържи усмивката си.

– Виждам, че си запознат с полицейската профайлърпрограма. За съжаление трябва да те разочаровам. Ако имаме работа със сериен убиец, което предполагам, че си си наумил, то трябва да ти кажа, че няма никакви външни прилики между момичетата.