Камила Лекберг - Проповедникът

– Колко му остава? – попита лекарят.

– Около шест месеца. Твърди, че може сам да се изцери, и прекарва по-голямата част от дните си в медитация. Оставяме го на мира. Безобиден е.

– Но какво прави сега?

– Е, не е речено, че понякога не се държи странно.

Доктор Холбранд погледна през прозореца и засенчи очи с ръка, за да вижда по-добре.

– Струва ми се, че подхвърля някакъв гълъб във въздуха. Е, нещастното създание вече е било мъртво – сухо каза той.

И двамата преминаха към следващия пациент.

Преди всичко бих искала да благодаря на моя съпруг Мике, който остана верен на навика си да поставя на първо място моето писане. Без теб щеше да е невъзможно да се справя едновременно и с бебето, и с писането.

Голяма благодарност също и на моя агент Микаел Нурдин, както и на Бенгт и Йени Нурдин от "Бенгт Нурдин Ейджънси", които работиха без прекъсване за разпространението на книгите ми.

Полицаите от полицейското управление в Танумсхеде и техният шеф Фолке Осберг заслужават специално да ги спомена, тъй като те не само намериха време да прочетат книгата и да изкажат мнението си, но и с кураж понесоха да вкарам някои явно некомпетентни полицаи на тяхното работно място. В този случай действителността не отговаря на измислицата!

Личност, оказала се безценна по време на работата над "Проповедникът", е моята редакторка и издателка Калин Линье Норд, която с огромна прецизност, каквато самата аз не бих могла да постигна, изчиташе ръкописа и нанасяше разумни корекции. От нея научих безценния израз "ако се съмняваш, махни го".

Голяма подкрепа ми оказаха по време на работата над тази книга Гунила Сандин и Ингрид Кампос. Охотно четоха и коментираха ръкописа Мартин и Хелена Пешон, свекърва ми Гунел Лекберг и Оса Буман.

Накрая бих искала да отправя специална благодарност и на Берит и Андеш Туреви, които не само с ентусиазъм лансираха "Ледената принцеса", но и отзивчиво прочетоха и обсъдиха ръкописа на "Проповедникът".

Всички герои и събития в книгата са измислени. Само Фелбака и околностите ѝ са такива, каквито съм ги описала. Позволих си все пак известни волности по отношение на местата на действие.

Средата на лятото, Еньовден. – Б. пр.

Искам да говоря с някого от началниците ви (англ.) – Б. пр.

Вие ли сте началникът? (англ.) – Б. пр.

Да, мога ли да ви помогна? (англ.) – Б. пр.

Английският ми е много лош. Говорите ли немски? (англ.) – Б пр.

Право в дупката (англ.). – Б. пр.

Филм по романа на Астрид Линдгрен. – Б. пр.

Шведски крал (1523-1560). – Б. пр.

Площад в Стокхолм с много заведения, сборище на снобската младеж. – Б. пр .

Йостермалм – богаташки квартал в Стокхолм. – Б. пр.

Бо Мартин Ерик Ериксон, наречен И-Тайп – популярен шведски музикант. – Б. пр.

Гръцка салата от краставици, изцедено кисело мляко и мента. – Б. пр.

Кайса Варг (1703-1769) – шведска домакиня и писателка, авторка на прочута готварска книга. – Б. пр.

He, не, чантата ми (англ.). – Б. пр.

Видях, че взехте нещо (англ.). – Б. пр.

Нищо не знам. Говорете с приятеля ми, той ще оправи това. Шеф е на полицията! (Англ.) – Б. пр.

Този грубиян казва, че крада! О, Бертил, трябва да помогнеш на твоята бедна Ирина! (Англ.) – Б. пр.

Върви у дома, Ирина, окей? Вкъщи. Ще дойда по-късно, окей? – Б. пр.

Не, Бертил, стоя тук. Ти говори с този мъж, а аз стоя тук да гледам как работиш, окей? – Б. пр.

Но, Бертил, скъпи, Ирина не краде, окей? – Б. пр.