Камила Лекберг - Проповедникът

– Намерихте ли някакви следи по тялото, които могат да ни свършат работа?

– Да, открихме сперма. Стига да заподозрете някого, можем да го свържем с убийството чрез изследване на ДНК. Разбира се, ще направим проверка и в база данни, но по този начин рядко имаме попадения. Засега регистърът е твърде малък. Можем само да мечтаем за деня, в който ще разполагаме с ДНК-то на всички граждани. Тогава положението ще е съвсем друго.

– Да, можем само да мечтаем. Обвиненията в нарушаване на личната свобода и прочее слагат прът в колелата.

– Ако онова, на което е била подложена жената, не се нарича нарушаване на личната свобода, то просто не знам кое друго би могло да се казва така...

Беше толкова необичайно това философстване от страна на иначе деловия Турд Педерсен, че Мартин разбра – патологът е бил развълнуван от съдбата на жената. Иначе нищо не би му попречило да спи спокойно през нощта.

– Можеш ли да ми кажеш кога е умряла?

– Да, получих резултатите от пробите, направени от техническия отдел на място, и после ги съпоставих със собствените ми наблюдения, така че мога да определя в какъв интервал от време е настъпила смъртта.

– Да чуем.

– По моя преценка тя е умряла някъде между шест и единайсет часа вечерта в деня преди откриването ѝ в Кралската клисура.

Мартин бе разочарован.

– Не може ли малко по-точно?

– Според шведската практика пет часа е най-краткият интервал за случаи като този, така че това е най-доброто, което мога да ти дам. Но вероятността часът на смъртта да е в петчасовия интервал е деветдесет и пет процента. Мога да потвърдя и онова, което със сигурност подозирате, а именно, че Кралската клисура е вторично място на престъплението. Един-два часа след като е била убита, тя е лежала някъде другаде, това личи и от трупните петна.

– Все е нещо. – Мартин въздъхна. – А скелетите? Сигурно си получил данните от Патрик и знаеш на кого подозираме, че са?

– Да, получих ги. С тях още не сме съвсем готови. В края на краищата не е толкова просто да се намери зъбна карта от седемдесетте години, но работим под пълна пара и веднага щом сме готови, ще ви съобщим. Онова, което мога да кажа, е, че са два женски скелета и възрастта, изглежда, съвпада с вашите предположения. Бедрената кост на едната жена сочи, че е раждала дете, което също съвпада с получените от вас данни. Най-интересното от всичко е, че и двата скелета са с подобни фрактури като на убитата жена. Между нас казано, дори бих се осмелил да кажа, че фрактурите са почти идентични и при трите жертви.

От изненада Мартин изпусна писалката си на пода. На какво всъщност са се натъкнали? Садистичен убиец, стоял мирно двайсет и четири години? Дори не му се мислеше за алтернативата. Че убиецът не е чакал двайсет и четири години и че те чисто и просто още не са намерили останалите жертви.

– И при тях ли е имало прорезни рани?

– Тъй като няма останал органичен материал, трудно е да се каже, но има драскотини по костите, които може би сочат, че е имало.

– А причините за смъртта при тях?

– Също като при германското момиче. Кости, строшени на врата, показват, че са били душени.

Мартин бързо записваше разговора.

– Нещо друго интересно да ми дадеш?

– Нищо повече от това, че скелетите явно са били закопани, по тях има остатъци от пръст, от които можем да извлечем нещо при анализа. Но с това още не сме готови, така че въоръжете се с търпение. Пръст имаше също и по Таня Шмид и по одеялото, на което е лежала, така че ще я сравним с пробите от скелетите.

Педерсен направи пауза, после продължи:

– Мелберг ли води разследването?

Леко безпокойство прозвуча в гласа му. Мартин скрито се подсмихна, но побърза да го успокои.

– Не, възложено е на Патрик. Но кой ще си присвои славата, ако се справим, е друг въпрос...

Двамата се разсмяха, но беше смях, който поне на Мартин му заседна в гърлото.

След приключване на разговора с Турд Педерсен младежът взе страниците от факса на управлението и когато след малко Патрик дойде на работа, вече бе добре осведомен. След като се запозна с доклада, и Патрик изпадна в мрачно настроение. Очертаваше се адска бъркотия.

Сестрата на Ерика, Ана, се печеше на слънце, легнала върху предната част на яхтата. Децата спяха следобеден сън долу в каютата, а Густав беше на кормилото. Солени водни капчици я поръсваха, всеки път когато кърмата се удряше във водната повърхност, и прекрасно я разхлаждаха. Затвореше ли очи, поне за малко можеше да забрави, че има някакви тревоги, и да си внуши, че това е нейният истински живот.