Камила Лекберг - Проповедникът

Ерика френетично продължи да звъни. Дълбаещото чувство не изчезваше. Тъкмо когато бе готова да се откаже, някой вдигна мобилния на Ана.

– Ало?

Детски глас. Трябва да е Ема, помисли Ерика.

– Здравей, миличко, леля е. Слушай, къде сте?

– В Стокхолм – каза Ема. – Бебето появи ли се?

– Още не – усмихна се Ерика. – Чуй, Ема, мога ли да говоря с мама?

Ема не отговори. Сега, когато имаше невероятния късмет да говори по маминия телефон, не възнамеряваше ей така да го пусне.

– Виж какво – каза Ема.

– Какво? – каза Ерика. – Миличко, после ще говорим, много искам точно сега да говоря с майка ти.

Започна да губи търпение.

– Виж каквоооо! – упорито повтори Ема.

– Какво? – каза уморено Ерика.

– Преместихме се!

– Знам, спомням си.

– Не, днес се преместихме! – триумфално заяви Ема.

– Днес?

– Да, върнахме се при татко – довери Ема и добави: – Чао, сега отивам да играя! И връзката прекъсна.

С натежало сърце Ерика остави слушалката.

Патрик решително почука на вратата. Отвори му Марита.

– Здравей, Марита. Имаме заповед за обиск.

– Но нали вече бяхте тук? – попита тя.

– Имаме нови сведения. С мен е и екип, помолих ги да почакат на известно разстояние, за да успееш да изведеш децата. Няма нужда да се плашат от всички тези полицаи.

Тя мълчаливо кимна. Тревогата за Якоб бе изчерпала цялата ѝ енергия и нямаше сили дори да протестира. Обърна се да отиде за децата, но Патрик я спря с нов въпрос.

– Има ли други сгради в имота освен тези, които виждаме наоколо?

Тя поклати глава.

– Не, само къщата, сеновала, плевнята с инструментите и къщичката за игра. Това е всичко.

Патрик кимна и я пусна да върви.

Четвърт час по-късно къщата бе опразнена. Можеха да започнат търсенето. В дневната Патрик даде няколко кратки разпореждания.

– Веднъж бяхме тук преди и не намерихме нищо, но този път ще търсим по-основно. Търсете навсякъде и като казвам навсякъде, значи навсякъде. Ако трябва да къртите дъски от пода или стените, направете го. Ако трябва да разглобявате мебели, направете го. Разбрано?

Всички кимнаха. Атмосферата бе напрегната, но изпълнена с надежда. Патрик им бе разказал накратко как се развива случаят и те не искаха нищо друго, освен веднага да започнат.

След час безрезултатно търсене къщата изглеждаше като след катастрофа – всичко бе преобърнато и преровено. Но не откриха нищо. Патрик помагаше в дневната, когато Йоста и Ернст влязоха през вратата и с опулени очи се огледаха наоколо.

– Какво, по дяволите, правите бе, хора? – каза Ернст.

Патрик не обърна внимание на въпроса.

– Как мина с Кенеди?

– Добре, призна без заобикалки и сега е зад решетките. Проклето хлапе.

Патрик притеснено поклати глава.

– Но какво е станало тук? Май сме единствените, които не знаят нищо. Аника отказа да ни каже, само ни изпрати във Вестергорден, ти си щял да ни информираш.

– Нямам време да ви обяснявам – каза нетърпеливо Патрик. – Засега ще се задоволите с това, че Якоб е отвлякъл Йени Мьолер и трябва да открием нещо, което да ни посочи къде.

– Но не той е убил онази германка – каза Йоста. – Защото кръвната проба нали показа...

Изглеждаше объркан.

С нарастващо раздразнение Патрик каза:

– Напротив, вероятно той е убил Таня.

– А другите момичета? Тогава е бил малък и...

– Не, не е бил той. Но за това ще говорим после. Сега помогнете!

– И какво да търсим? – попита Ернст.

– Заповедта за обиск е на кухненската маса. Там е написано кои неща ни интересуват.

После Патрик се обърна и продължи да изследва лавицата с книги.

Измина още час, без да открият нищо интересно, и Патрик усети как куражът го напуска. Ами ако нищо не открият? Бе преминал от дневната в кабинета без резултат. Застана с отпуснати ръце, принуди се да поеме няколко пъти дълбоко въздух и обходи с поглед стаята. Кабинетът бе малък, но спретнат. Лавици с изрядно подредени папки. Върху старото писалище и в чекмеджетата нямаше разхвърляни книжа. Патрик замислено погледна писалището. Между веждите му се образува гънка. Старо писалище. И тъй като не бе пропуснал и една серия от сериала "Обиколка из античния свят", мислите му неволно се върнаха към старинната мебел. Как не се сети по-рано. Започна с онази част, която бе най-близо до плота за писане, частта с най-много малки чекмеджета. Издърпа ги едно по едно и внимателно заопипва вътрешността на дупките. След последното чекмедженце усети нещо. Беше малко метално лостче и когато го натисна, задната стена поддаде и се показа тайно отделение. Пулсът му се ускори. Видя, че там лежи стар бележник от черна кожа. Навлече бързо пластмасовите ръкавици, които носеше в джоба си, и внимателно извади бележника. С нарастващ ужас прочете съдържанието. Спешно трябваше да намерят Йени.