Камила Лекберг - Проповедникът

Патрик се усмихна, за да смекчи остротата на закачката.

Мартин тъкмо се накани да отвърне нещо хапливо, когато иззвъня мобилният на Патрик.

Мартин наостри уши, опитвайки се да чуе кой се обажда. Ставаше дума за нещо, свързано с кръвните проби, вероятно звъняха от лабораторията, само толкова разбра. Нищо не му се изясни и от репликите на Патрик.

– Какво значи особено? ... Аха... Така значи... Какво говориш? ... Как така... Окей... Аха.

Мартин едва потисна нетърпението си. Изражението на Патрик показваше, че е станало нещо важно, но той упорито отговаряше едносрично на този, с когото разговаряше.

– Казваш, значи, че сте установили точно какви са роднинските им връзки – Патрик кимна на Мартин, за да му покаже, че съзнателно избягва да му даде повече информация за разговора.

– Но аз все още не разбирам как е станало... Не, това е напълно невъзможно. Той е мъртъв. Трябва да има друго обяснение.. Но, по дяволите, експертът си ти. Чуй ме какво ти говоря и помисли. Трябва да има друго обяснение.

Сега напрегнато чакаше другият на линията да размисли. Мартин прошепна:

– Какво става?

Патрик му направи знак да мълчи.

– Съвсем не е умишлено. В този случай всичко е напълно възможно.

Лицето му внезапно светна. Мартин видя как вълна на облекчение се разля по тялото на Патрик, докато той направо дереше с нокти по бюрото.

– Благодаря! Благодаря ти, мамка му!

Патрик тресна капачето на телефона и се обърна към Мартин радостно.

– Знам кой е отвлякъл Йени Мьолер! И няма да повярваш на ушите си, като ти кажа!

Операцията приключи. Юхан бе закаран в реанимацията ѝ сега лежеше там, целият в тръбички. Роберт седеше до леглото и държеше ръката му в своята. Солвейг неохотно ги бе оставила, за да отиде до тоалетната, и сега той беше сам с брат си макар и за малко. Линда не я пуснаха. Не позволяваха да влизат повече от двама души.

Дебелият маркуч, вкаран в устата на Юхан, бе свързан с апарат, издаващ съскащ звук. Роберт погали с палец дланта на Юхан. Обзе го желание да види каква е линията на живота му, но не знаеше коя от основните три линии е тази на живота. Юхан имаше две дълги и една къса и Роберт се надяваше късата да е на любовта.

Свят му се завиваше при мисълта за свят без Юхан. Винаги бе изглеждало, че той е по-силният от двамата, че е водачът. Но истината бе, че без Юхан той не беше нищо. У Юхан имаше някаква мекота, от която Роберт имаше нужда, за да запази човешкото в себе си. Толкова много от собствената му мекота бе изчезнала, след като намери баща си, че без Юхан щеше съвсем да закоравее.

Седеше и си обещаваше коренно да се промени, ако Юхан оцелее. Никога вече да не краде, да си намери работа, да се опита да използва живота си за нещо добро, да, обеща си дори да се подстриже.

Последното обещание даде с известно колебание, но за голяма негова изненада изглежда то бе най-важното. Леко като пеперуда потрепване на ръката на Юхан, леко движение на показалеца, сякаш се опитваше да погали и той ръката на Роберт. Не беше много, но това бе всичко, от което се нуждаеше. Зачака трескаво завръщането на Солвейг. Копнееше да ѝ каже, че Юхан пак ще бъде добре.

– Мартин, тук един тип звъни и казва, че имал информация за побоя над Юхан Хулт!

Главата на Аника се промуши през вратата, Мартин спря и се обърна.

– Мамка му, нямам време сега.

– Да го помоля ли пак да се обади? – изненадано попита Аника.

– Не, по дяволите, недей, ще говоря.

Мартин се втурна в стаята на Аника и взе слушалката от ръката ѝ. След като внимателно слуша известно време и зададе допълнителни въпроси, затвори и се отправи към вратата.

– Аника, аз и Патрик тръгваме. Намери Йоста и му кажи моментално да се обади по мобилния. И къде е Ернст?

– Йоста и Ернст излязоха заедно да обядват, но ще им звънна.

– Добре.

Той отново хукна, но само след няколко секунди се появи и Патрик.

– Обади ли се в Удевала, Аника?

– Разбира се, на път са. – И тя вдигна палец във въздуха.

– Успех! Слушай, няма нужда повече да работиш по онзи списък с неизвестните бащи.

После и той забърза по коридора. Енергията в управлението се бе повишила до физически осезаемо ниво. Патрик набързо ѝ бе казал какво става и сега всяка минута бе важна. Тя помаха на Патрик и Мартин, които минаха пред нейния прозорец и изчезнаха през външната врата. После бързо набра номера на Йоста.

– Тъпо е, Йоста, да знаеш. Ние с теб седим тук, докато младоците управляват.