Камила Лекберг - Проповедникът

– И сигурно има немалко такива в регистрите...

– Не, защо. Не е задължително, освен ако не разшириш зоната на търсене. Всъщност хората в областта се оказаха изненадващо целомъдрени. Пък и спомни си, че не говорим за четирийсетте години. Йоханес трябва да е бил най-активен през шейсетте и седемдесетте. А тогава не е било кой знае какъв позор да имаш извънбрачно дете. В някои периоди на шейсетте дори са гледали на това като на предимство.

Патрик се разсмя.

– Ако говориш за ерата Удсток, смятам всъщност, че движението на децата цветя и свободната любов никога не са стигнали до Фелбака.

– А бе, тихите води... – каза Аника, доволна, че е разведрила малко атмосферата.

През последните дни управлението приличаше на погребално бюро. Но Патрик бързо отново стана сериозен.

– Значи чисто теоретически би могла да съставиш списък на деца, например в... комуната Танум, които нямат регистрирани бащи.

– Не само теоретически, но и практически бих могла да го направя. Но ще отнеме известно време – предупреди Аника.

– Направи го колкото можеш по-бързо.

– А после как ще откриеш кой от списъка би могъл да има Йоханес за баща?

– Ще започна да звъня и да питам. Ако и това не свърши работа, е, тогава ще му мисля.

Вратата към рецепцията се отвори и влязоха Мартин и Йоста. Патрик благодари на Аника за помощта и тръгна насреща им. Мартин се спря, но Йоста прикова поглед в мокета и тръгна към стаята си.

– Не питай... – Мартин поклати глава.

Патрик сбърчи чело. Дрязги сред персонала бе последното, от което имаха нужда. Сякаш не им стигаше стореното от Ернст. Мартин прочете мислите му.

– Нищо сериозно, не го мисли.

– Окей. Да пием по чаша кафе в столовата и да поговорим, какво ще кажеш?

Мартин кимна, влязоха в столовата и си наляха по чаша кафе, после седнаха един срещу друг на масата за хранене. Патрик каза:

– Намерихте ли някакви следи от Якоб в Буларен?

– Не, нищо. Изглежда, че не е бил там. А при теб?

Патрик набързо разказа за посещението си в болницата,

– Разбираш ли защо анализът не показва нищо? Знаем, че онзи, когото търсим, е роднина на Йоханес, но не е нито Якоб, нито Габриел, Юхан или Роберт. А като се има предвид естеството на пробата, дамите автоматично се изключват. Някаква идея?

– Помолих Аника да потърси дали Йоханес няма други деца в областта.

– Звучи разумно. С тоя тип по-скоро би звучало невероятно да няма извънбрачни деца тук и там.

– Какво ще кажеш за теорията, че един и същи човек е пребил Юхан и сега преследва Якоб?

Патрик внимателно сърбаше кафето. Беше прясно и горещо.

– Безспорно е странно съвпадение. Ти какво мислиш?

– Същото. Че е дяволски странно съвпадение, ако е един и същи човек. Но, изглежда, Якоб е изчезнал от повърхността на земята. Никой не го е виждал от снощи. Признавам, разтревожен съм.

– Ти през цялото време имаше чувството, че Якоб крие нещо. Дали заради това не му се е случило нещо? – колебливо каза Мартин. – Дали някой не е чул, че е в полицейското управление, и да е решил, че е разказал нещо, което не би трябвало да излиза на бял свят?

– Може би – отвърна Патрик. – И в това е проблемът. Всичко е възможно и за всичко можем само да гадаем.

Пресметна на пръсти.

– Имаме Сив и Муна, убити през 1979-а, Йоханес – убит през 1979-а, Таня – убита двайсет и четири години по-късно, Йени Мьолер – отвлечена, вероятно докато се е возела на автостоп, и може би дори убита, вчера и Якоб – безследно изчезнал. През цялото време всичко сякаш ни насочва към семейство Хулт, но имаме доказателство, че поне за убийството на Таня никой от тях не е виновен. А по всичко изглежда, че убилият Таня е убил и Сив, и Муна.

Той безпомощно разпери ръце.

– Пълна каша. А ние седим по средата и не можем да намерим собствените си задници с фенерче!

– Е, явно много антиполицейска пропаганда четеш – усмихна се Мартин.

– Добре де, какво правим? – каза Патрик. – Нямам повече идеи. За Йени Мьолер времето изтича, ако не е изтекло още преди няколко дни.

Той бързо смени темата на разговора, за да сложи край на лошите си мисли.

– Ти покани ли на вечеря онази мацка?

– Каква мацка? – каза Мартин, опитвайки се да придаде на лицето си неутрално изражение.

– Я не се преструвай, знаеш кого имам предвид.

– Ако говориш за Пиа, няма такова нещо. Тя само ни помогна малко с превода.

– "Помогна ни с превода" – повтори Патрик иронично. – Я стига! Когато говориш за нея, по тона ти разбирам накъде са насочени мислите ти. Макар да не е точно твой тип. Имам пред вид, че не е омъжена.