Камила Лекберг - Проповедникът

Патрик удари с юмрук по бедрото си. Как са могли да не се сетят за стопанството в Буларен. Извини се, излезе и се обади на Мартин. Нареди му веднага да отиде в Буларен и да провери.

Когато се върна в чакалнята, атмосферата бе променена. Междувременно Линда беше използвала мобилния си телефон за да се обади у дома. Сега го погледна с цялата си юношеска настойчивост.

– Какво става всъщност? Татко каза, че Марита се е обадила да заяви, че Якоб е изчезнал и че после дошли онези двама полицаи и им задали куп въпроси. Татко беше много разтревожен.

Стоеше пред Патрик, опряла ръце на хълбоците си.

– Няма причини за безпокойство – повтори той мантрата на Йоста и Мартин от имението. – Вероятно брат ти е решил да остане за малко сам, но все пак трябва да приемем всички съобщения на сериозно.

Линда го изгледа подозрително, но, изглежда, това я задоволи. После каза тихо:

– Татко ми каза и за Йоханес. Кога смяташ да им кажеш?

Тя кимна към Солвейг и Роберт. Патрик не можа да се въздържи да не се възхити на дългата ѝ руса коса, която описа дъга и проряза въздуха. После сам си напомни за възрастта ѝ и се ужаси от мисълта, че повратът, настъпил в живота му със създаването на семейство, може да е отключил у него някаква тенденция към педофилия.

Отвърна ѝ също така тихо:

– Ще изчакаме малко. Сега май не е удобно, заради състоянието на Юхан.

– Грешиш – спокойно каза Линда. – Сега повече от всякога се нуждаят от положителни новини. И вярвай ми, познавам достатъчно добре Юхан и знам, че в това семейство фактът, че Йоханес не се е самоубил, се смята за добра новина. Така че, ако сега не им кажеш, ще го направя аз.

Ама че упорито момиче. Но Патрик бе склонен да признае, че е права. Може би бе изчаквал достатъчно дълго. Имаха право да знаят.

Той кимна утвърдително на Линда и се прокашля, преди да седне пак.

– Солвейг, Роберт, знам, че имахте известни възражения срещу отварянето на гроба на Йоханес.

Роберт изхвърча като ракета от стола.

– Мамка му, ти луд ли си? Пак ли почваш? Няма ли за какво да се тревожим сега, та...

– Сядай, Роберт – изрева Линда. – Знам какво ще каже и, повярвай ми, ще искате да го узнаете.

Изумен, че крехката му братовчедка дава заповеди, Роберт седна и се умълча. Патрик продължи, докато Солвейг и Роберт втренчено го гледаха.

– Поискахме да се направи аутопсия... на тялото... и откриха нещо интересно.

– Интересно – намръщи се Солвейг. – Ама че дума.

– Извинете, но няма подходящ начин да се каже. Йоханес не се е самоубил. Йоханес е бил убит.

Солвейг изхълца. Роберт седеше като замръзнал, неспособен да се движи.

– Какво говориш, бе човек?

Солвейг сграбчи ръката на Роберт и той не я отдръпна.

– Йоханес е бил убит, не се е самоубил.

Сълзи се застичаха от вече зачервените от плач очи на Солвейг. После цялото ѝ тяло се затресе и Линда триумфално погледна Патрик. Бяха сълзи на радост.

– Знаех си – каза тя. – Знаех, че няма да направи такова нещо. И всички, които приказваха, че се е самоубил, защото бил убил онези момичета. Сега ще си ядат задника. Трябва да е бил същият, който е убил момичетата. Той е убил и моя Йоханес. Ще се влачат по колене и ще ни молят за прошка. Всички тези години, в които ние...

– Мамо, престани! – раздразнен каза Роберт.

Той като че ли не бе разбрал напълно казаното от Патрик. Изглежда, му трябваше малко време, за да го осмисли.

– Сега какво ще направите, за да заловите убиеца на Йоханес? – жадно попита Солвейг.

Патрик се завъртя на мястото си.

– Ами няма да е толкова просто. Минали са много години, а и засега нямаме никакви следи. Но, разбира се, ще направим каквото можем, това е, което мога да обещая.

Солвейг се намръщи.

– Да бе, мога да си представя. Положете същия труд да хванете убиеца на Йоханес, какъвто положихте, когато се опитвахте да го пъхнете в затвора, тогава няма да има проблем. А от вас още сега искам извинение!

Тя размаха пръст към Патрик и той разбра, че е най-добре да тръгва, преди ситуацията да се е усложнила. Размени поглед с Линда и тя дискретно му помаха да изчезва. Отправи ѝ последна молба.

– Линда, ако разбереш нещо за Якоб, обещай веднага да ни се обадиш. Но аз мисля, че имаш право. Сигурно е в Буларен.

Тя кимна, но все още изглеждаше разтревожена.

Тъкмо влизаха в паркинга на полицейското управление, когато се обади Патрик. Мартин отново изкара колата на пътя, този път в посока към Буларен. След милостиво прохладната утрин отново ставаше горещо и той включи климатика. Йоста разкопча яката на ризата си.