Камила Лекберг - Каменоделецът

Очите ѝ се напълниха със сълзи, но Агнес се осмели все пак да слезе от колата. Кракът ѝ затъна в калта, а устните ѝ се изкривиха в тъжна усмивка. На всичкото отгоре носеше красивите червени обувки с изрязани пръсти. Усети как калната вода се процежда през чорапите. С крайчеца на очите си забеляза как се раздвижиха пердетата на прозорците наоколо – очевидно любопитните ѝ съседи искаха да се насладят на спектакъла. Агнес вдигна глава. Нека зяпат, докато очите им окапят. Изобщо не се интересуваше какво мислят за нея. Прости кокошки, които сигурно никога не бяха виждали истинска дама. Нищо, тя едва ли ще остане дълго тук. Все ще намери начин да се измъкне от калта. Нямаше ситуация, от която да не може да се измъкне, къде с лъжи, къде с чар.

Агнес хвана решително чантата си и закуцука към бараката.

По време на сутрешната почивка Патрик и Йоста разказаха на Мартин и Аника за събитията от предишния ден. Ернст рядко се появяваше преди девет сутринта, а Мелберг смяташе, че е под достойнството му на началник да пие кафе с тях, и закусваше сам в кабинета си.

– Нима не разбира, че сама си вреди – учуди се Аника. – Би трябвало да иска да хванете убиеца, вместо да ви занимава с подобни глупости.

Думите ѝ прозвучаха като ехо на разговора им от вчерашния ден.

Патрик само поклати глава.

– Да, и аз се чудя дали става дума за някакъв егоизъм, или просто е откачена. Надявам се, че повече няма да се повтори, защото вчера здравата я стреснахме. Появи ли се нещо, на което да се опрем?

Никой не отговори. В делото явно липсваха доказателства и улики.

– Кога очакваме резултатите от криминалната лаборатория в Стокхолм? – наруши Аника тежката тишина.

– В понеделник – отвърна Патрик кратко.

– Свалени ли са подозренията от семейството?

Йоста отпи поредната глътка и въпросително огледа всички.

Патрик изведнъж си спомни странната реакция на Ерика, когато спомена за алибито на роднините. Нещо не му даваше мира, но не можеше да разбере какво го тревожи.

– Не, разбира се. Роднините винаги остават сред подозираните – обясни той. – Но в момента не разполагаме с нищо конкретно в тази насока.

– А имат ли алиби? – попита Аника.

Тя не участваше активно в разследванията и се зарадва на възможността да научи повече за хода на делото.

– Звучат убедително, но все още не сме ги проверили. – Патрик стана, наля си още кафе и остана прав. – Шарлот си е почивала на приземния етаж, имала силна мигрена и легнала да поспи. Стиг също твърди, че е спял. Взел приспивателно и не чул нищо. Лилиан била вкъщи с Албин, след като изпратила Сара, а Никлас бил на работа.

– Тоест никой от тях няма неопровержимо алиби – констатира Аника сухо.

– Тя е права – съгласи се Йоста. – Изглежда, действахме твърде плахо и не се решихме да ги разпитаме по-строго. Освен Никлас никой няма потвърдено алиби.

Ето какво тревожеше смътно подсъзнанието му. Патрик закрачи развълнувано из стаята.

– Но Никлас не е бил на работното си място. Не си ли спомняш? – обърна се той към Мартин, който го наблюдаваше учудено. – Не успяхме да се свържем с него цялата сут-рин и той се прибра едва след два часа. Знаем ли къде е бил през това време? И защо ни излъга, че е бил в кабинета си?

Мартин кимна, съгласявайки се. Как не бяха обърнали внимание на това?

– Не трябва ли да разпитаме и сина на съседите, Морган? Дали обвиненията срещу него са верни, или не, но не бива да ги пренебрегваме. Лилиан твърди, че е надничал през прозореца ѝ, за да я види разсъблечена. Макар че какво интересно има в подобна гледка – намигна на колегите си Йоста, като отпи от чашата си.

– Тези обвинения са доста стари, а пък и както сам казваш, не са кой знае колко достоверни, особено след случилото се вчера.

Патрик си даде сметка, че думите му звучат някак неубедително. Съмняваше се дали трябва да си губи времето, за да проверява лъжите на Лилиан, били те стари или нови.

– Но от друга страна, не разполагаме с кой знае колко улики, тъй че...

Йоста разпери ръце.

Три чифта очи го изгледаха недоумяващо. Подобна инициативност не беше в негов стил, но тъкмо странната му пос-тъпка накара колегите да се вслушат в предложението му.

– Освен това, ако не греша, от къщичката му се вижда домът на семейство Флорин, така че не е чудно да е забелязал нещо онази сутрин – добави Йоста убедително.

– Прав си – съгласи се Патрик и за пореден път се почувства в глупаво положение. Би трябвало сам да се досети, че Морган беше потенциален свидетел. – Ще направим така: ти и Мартин ще разпитате Морган Виберг, а ние с... – Патрик се насили да произнесе името на колегата си – Ернст ще попритиснем бащата на Сара, след което отново ще се съберем следобед.