Камила Лекберг - Каменоделецът

Първо бих искала да благодаря на съпруга ми Мика за неугасващия му ентусиазъм и подкрепа. Изминалата година беше доста тежка покрай грижите за двегодишния ни син и новородената ни дъщеричка. Беше ни и весело, и трудно. Но с разбиране и взаимни усилия се преборихме. Настоящата книга е един вид семеен проект.

Както обикновено, помолих и много други за подкрепа и коментар: Мартин Першон, Гунел Лекберг, Золи Лекберг, Андерш и Ида Туреви и Мона Ериксон – или „свекърва ми“, както я наричам, въпреки протестите ѝ...

Бих искала и този път да благодаря на Гунила Сандин, Петер Гиси и Ингрид Кампос, които ме вдъхновиха да започна.

Бих искала да изразя огромна благодарност и на издателска къща „Форум“, която стои зад мен. Работата с вас ми носи наслада и ми вдъхва увереност. Изключително съм благодарна и на редакторката ми Карин Линге Нурд, която имаше трудната задача с червена химикалка в ръка да обуздава вихрения ми образен език.

Благодаря и на Ан-Кристин Юхансон от библиотеката на музея в Бохуслен, която ми помогна да събера материал за каменоделците.

Не мога да пропусна и агенцията „Бенгт Нордин“ с Бенгт Нордин и Мария Енберг начело. Работата с тях е приятна и продуктивна и благодарение на усилията им книгите ми биват публикувани и в други страни.

Не бива да забравям и полицаите от Танумсхеде. Та нали непрекъснато използвам работното им място в книгите си, а те всеки път с радост ми позволяват да ги компенсирам с по чаша кафе и сладкиши, когато посещавам тези места. Фолке Осберг от тамошния участък и този път прие да прочете черновата на романа ми и да ми помогне със своите коментари. Той е най-големият идол на сина ми, след като му позволи да носи полицейската му шапка. Оттогава синът ми смята, че всички полицаи са изключителни добряци и се казват „чичо Фолке“.

Благодаря и на персонала на странноприемница „Гимо“, които се грижеха така добре за мен през последната седмица, когато довършвах книгата си.

Огромно и топло БЛАГОДАРЯ на всичките ми читатели, които не спряха да ми пишат през изминалата година. Всяко ваше електронно писмо ме изпълва с радост!

Накрая бих искала да отправя последна благодарност към човека, на когото е посветена тази книга: Улрика Лундбек. На моята прекрасна, неповторима, фантастична Уле! Познавам я от десет години и тя бе с мен от самото начало. Даваше ми кураж, четеше черновите ми и най-вече не криеше гордостта си от мен, онази типична за нея гордост, която пазеше за успехите на всичките си приятели. Уле направи и портретната ми снимка, която краси кориците на първите ми две книги. Затова ѝ посвещавам тази.

Уле, благодаря ти, че имам честта да съм твоя приятелка. Ти си топла, чаровна, умна, грижовна и даряваш радост на всеки. Използвам сегашно време, защото винаги ще означаваш толкова много за мен и никой не може да го промени!

Благодаря за прекрасните спомени. Обещавам да продължа да следвам мотото, което двамата с мъжа до теб ми внушихте: „Не спирай да преследваш истинското щастие“.

Липсваш ми,

Камила Лекберг-Ериксон

info@camillalackberg.com

www.camillalackberg.com

P.S. Както винаги всички грешки в книгата са единствено и само по вина на автора...

* * *