Камила Лекберг - Каменоделецът

Изпита желание да си блъсне главата в стената – нима не можа да измисли нищо по-умно? Изглежда, все още не беше настъпил някоя мина, защото Ерика продължи с въздишка:

– Да, имам да свалям още десет килограма. Надявах се по-бързо да си възвърна предишното тегло.

Патрик опипваше внимателно почвата, за да избегне евентуални капани.

– Мая е съвсем малка още. Имай повече търпение. Ще видиш, че като стане на шест месеца, ще бъдеш както преди.

Затаи дъх и зачака отговора.

– Да, сигурно си прав – съгласи се Ерика и Патрик си отдъхна с облекчение. – Просто се чувствам страшно непривлекателна. Коремът ми виси, гърдите ми са огромни и пълни с мляко. Непрекъснато се потя, да не говорим, че заради хормоните се държа като пубертетка...

Ерика се разсмя, сякаш за да му покаже, че се шегува, но той усети отчаянието в гласа ѝ. Тя никога не се безпокоеше особено за външността си, но сигурно ѝ бе трудно да приеме бързите промени в облика си. На него не му беше лесно да се примири с биреното коремче, което растеше както коремът на Ерика по време на бременността. И то не изчезна след раждането на Мая.

С крайчеца на окото си забеляза как Ерика избърса една сълза и изведнъж осъзна, че е настъпил най-подходящият момент за това, което се канеше да направи.

– Стой тук и не мърдай – каза той развълнувано и скочи от дивана.

Ерика го погледна въпросително, но изпълни молбата му. Усети погледа ѝ, докато ровеше в джоба на якето си. Успя да скрие кутийката, преди да се върне.

Падна тържествено на колене пред нея и пое ръката ѝ. Усети, че Ерика вече се досещаше какво я очаква, и като видя как блеснаха очите ѝ, с надежда си помисли, че това означава радост. Изглеждаше изпълнена с очакване. Той се изкашля, а гласът му изведнъж затрепери.

– Ерика София Магдалена Фалк, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?

Без да дочака отговор, извади с трепереща ръка кутийката от задния си джоб. Синьото велурено капаче леко запъна. Надяваше се двамата с Аника да бяха успели да изберат пръстен, който да ѝ хареса.

От неудобната поза го заболя кръстът, а продължителното мълчание започна да го тревожи. Не му беше идвала на ума възможността да му откаже, но сега се появи това неприятно чувство и той съжали за своята самонадеяност.

В следващия миг устните на Ерика грейнаха в усмивка, а по лицето ѝ потекоха сълзи. Смеейки се и плачейки, тя му протегна безименния си пръст, за да надене на него годежния пръстен.

– Това „да“ ли е? – попита Патрик с усмивка и получи кимване в отговор.

– Нали знаеш, че не бих предложил брак на никоя друга, освен на най-красивата жена на света – промълви той с надежда Ерика да долови неподправената искреност в гласа му и да не сметне думите му за грубо угодничество.

– Ах, ти.... – каза тя, не намирайки подходящия епитет. – Понякога знаеш какво да кажеш в нужния момент. Невинаги, но понякога.

Наведе се напред и го целуна дълго и нежно. Облегна се назад на дивана, протегна ръка и започна да се любува на новото си бижу.

– Невероятен е. Едва ли си го избрал сам.

Патрик се почувства леко засегнат от липсата на доверие към вкуса му и дори поиска да възрази: „Естествено, че го избрах сам“. Но веднага се опомни, разбрал, че тя е права.

– Аника ми помогна. Значи, ти харесва? Наистина ли? Не искаш ли да го смениш? Нарочно не го гравирах, докато не го видиш.

– Разкошен е – промълви Ерика разнежено и Патрик усети, че не се преструва.

После отново се наведе напред и пак го целуна – още по-дълго и страстно...

Кресливият звън на телефона ги прекъсна и подразни Патрик. Страхотен момент избраха, няма що! Вдигна слушалката и се представи по-троснато от обикновено.

– Ало, говорите с Патрик.

После замълча и бавно се обърна към Ерика, която все още се възхищаваше с усмивка на пръстена си. Усети, че я гледа, и обърна към него сияещото си лице. Усмивката ѝ бавно се стопи, останала без отговор.

– Кой е? – попита тя с треперещ глас.

– От полицията в Стокхолм. Искат да разговарят с теб.

Ерика бавно се изправи, тръгна към него и пое слушалката.

– Да, аз съм Ерика Фалк.

Това простичко изречение съдържаше в себе си хиляди въпросителни.

Патрик я наблюдаваше напрегнато, докато говореше с мъжа на другия край на линията. Ерика се обърна към него с недоумение:

– Те казаха, че Ана е убила Лукас.

Слушалката падна от ръката ѝ. Патрик едва успя да подхване любимата си, преди тя да се строполи на пода.

Благодарности