Камила Лекберг - Каменоделецът

– А нараняванията, които ни показахте?

Лилиан не отговори, а и не беше нужно. Полицаите вече бяха разбрали, че беше си ги нанесла сама, преди да дойдат. Патрик за първи път се замисли дали тази жена е с всичкия си.

Лилиан продължи да упорства.

– Исках просто да ви дам повод да го приберете за разпит. Така щяхте да съберете доказателства, че той или Морган са убили Сара. Сигурна съм, че е някой от тях, и исках само да ви помогна.

Патрик я гледаше и не вярваше на очите си. Дали това беше толкова целеустремена жена, каквато не беше срещал досега, или беше просто луда. Във всеки случай вече трябваше да сложи край на този цирк.

– Бихме били много благодарни, ако ни оставите занапред да си вършим работата. И да оставите на мира семейство Виберг. Разбрахте ли?

Лилиан кимна, но ясно личеше, че е бясна. През целия разговор приятелката ѝ я наблюдаваше учудено и използва случая да си тръгне заедно с Патрик и Йоста. Със сигурност случилото се щеше да промени отношението ѝ към Лилиан.

По пътя към участъка Йоста и Патрик се въздържаха от коментар относно измислиците на Лилиан. Всичко това беше оставило у тях твърде неприятно впечатление.

Лекото притеснение не напускаше Стиг. Той знаеше, че Лилиан ще се ядоса, но нямаше как да постъпи другояче. Тя наистина изглеждаше съвсем нормално, когато се качи при него, а и не можеше да проумее защо твърди, че Кай я е ударил. Дали наистина бе способна да излъже за подобно нещо?

Стъпките ѝ затрополиха сърдито по стълбата, от което той се опасяваше. За миг изпита желание да се завие с одеялото през глава и да се престори на заспал, но се опомни. Едва ли щеше да е толкова страшно. Лилиан трябва да разбере, че не биваше да лъже. Най-вероятно всичко беше някакво недоразумение.

Изражението на лицето ѝ потвърди най-лошите му предположения. По всичко личеше, че е просто бясна, и Стиг се сви под погледа ѝ. Той се чувстваше ужасно, когато я обхващаха подобни изблици на ярост. Не можеше да разбере как толкова добър и топъл човек като Лилиан може изведнъж да се превърне в толкова зла жена. Дали намеците на полицаите не съдържаха малко истина. Дали не бе измислила всичко. Но побърза да прогони тази налудничава мисъл. Сега ще си поговорят и всичко ще си дойде на мястото.

– Не можеш ли поне веднъж да си държиш езика зад зъбите!

Лилиан се надвеси страховито над него, а злобният ѝ тон прониза мозъка му като с метално острие.

– Но, мила, аз казах само...

– Истината! Това ли ще ми кажеш! Че си казал истината! Какъв късмет, че по света все още има справедливи хора като теб, Стиг. Честни и праведни, които, без да мигнат, поставят жена си в идиотско положение. А аз си мислех, че си на моя страна!

По лицето му се изля дъжд от слюнка и Стиг не можеше да познае изкривената ѝ физиономия.

– Ама аз винаги съм на твоя страна, Лилиан. Просто не знаех...

– Не знаел! Всичко ли трябва да ти обяснявам, проклети глупако!

– Но ти нищо не ми каза... А и полицаите ми наговориха куп глупости, искам да кажа, ти едва ли би си измислила подобно нещо.

Стиг се мъчеше отчаяно да намери някаква логика за връхлетялата я ярост. Едва сега забеляза на лицето на жена си петно, което вече беше започнало да придобива синьо-лилав оттенък. Погледът му изведнъж стана по-строг и той се вгледа изпитателно в нея.

– Каква е тази синина на лицето ти, Лилиан? Предишния път, когато идва при мен, я нямаше. Да не би полицаите да казаха истината? Излъга ли, че Кай те е ударил? – гласът му бе изпълнен с недоверие, но забеляза как Лилиан посърна. Това беше достатъчно. – Как ти дойде на ума да направиш такава глупост?

Сега ролите им се размениха. Стиг заговори рязко, а Лилиан се сви на ръба на леглото и закри лицето си с ръце.

– Не знам, Стиг. Сега разбирам, че беше глупаво, но просто исках да ги накарам да започнат да разследват семейството му. Сигурна съм, че по някакъв начин са замесени в смъртта на Сара! Откога ти повтарям, че този мъж няма никакви задръжки? А ненормалният му син непрекъснато се вре по храстите да ме наблюдава! Защо полицаите не предприемат нищо!

Тялото ѝ се разтресе в ридания, а Стиг с последни сили преглътна болката, надигна се и прегърна плачещата си жена. Погали я успокоително по гърба, но погледът му остана тревожен.

Когато Патрик се прибра вкъщи, Ерика седеше сама на тъмно, потънала в мислите си. Кристина беше извела Мая на разходка, а Шарлот отдавна си бе тръгнала. Думите на приятелката ѝ я притесниха.

Чу го да отваря вратата и стана да го посрещне.