Камила Лекберг - Каменоделецът

– Как реагираха на поведението ѝ другите деца? – попита Патрик с искрен интерес.

– Различно. Едни не искаха да общуват с нея и я избягваха, други спокойно приемаха пристъпите ѝ и се разбираха отлично. Най-добрата ѝ приятелка беше Фрида Карлгрен. Те дори живеят в съседство.

– Да, ние вече разговаряхме с нея – кимна Патрик и се размърда на малкото столче.

Вече усещаше, че краката му изтръпват, а левият глезен съвсем се схвана. Мислено пожелаваше същото и на Ернст.

– Ами семейството ѝ? – намеси се Ернст. – Дали Сара е имала проблеми вкъщи?

Патрик едва успя да потисне усмивката си, като забеляза как колегата му започна да разтрива глезените си.

– За жалост, не мога да ви помогна. – Беатрис сви устни. Явно не бе свикнала да обсъжда семействата на учениците си зад гърба им. – Срещала съм се с родителите и с баба ѝ само един-два пъти. Сториха ми се почтени и уравновесени хора. Нямаше никакви признаци Сара да има проблеми у дома.

В този миг звънкият училищен звънец оповести края на междучасието и коридорът се изпълни с детски гласове – учениците се връщаха в класните стаи. Беатрис се изправи и им подаде ръка, с което сложи край на разговора. Патрик едва се измъкна иззад чина. С крайчеца на окото си забеляза как Ернст енергично разтрива единия си крак, който очевидно се беше схванал. Сбогуваха се с учителката и закуцукаха навън като двама старци.

– По дяволите, какви неудобни мебели – промърмори Ернст, докато вървяха към колата.

– Да, вече не сме гъвкави като едно време – съгласи се Патрик и с въздишка се настани на шофьорското място.

Стори му се като истински лукс да се облегне на удобната седалка и спокойно да опъне крака.

– Ти може и да не си – изрепчи се Ернст. – Аз не съм мръднал от тийнейджърските си години. Просто не мога дълго да издържа на такива столчета.

Патрик се опита да смени темата на разговора.

– Не научихме нищо ново.

– Мен ако питаш, малката е била същинска фурия – добави Ернст. – Сега хората намират различни извинения, за да оправдаят невъзпитаните си деца. Дефицит на внимание, дрън-дрън. По мое време това се лекуваше с няколко удара с учителската линия, а сега ги тъпчат с лекарства и ги мъкнат по психолози. Пълни щуротии. Нищо чудно, че обществото ни се разпада.

Ернст се загледа мрачно навън и поклати глава.

Патрик си спести коментара. Нямаше смисъл да си хаби думите.

– Пак ли ще я храниш? По наше време им давахме кърма през четири часа – каза Кристина и погледна неодобрително към Ерика, която се бе настанила на фотьойла, за да нах-рани Мая, макар че бяха минали само два часа и половина.

Ерика вече знаеше, че няма смисъл да спори със свекърва си, и се престори, че не я чува. Тя цяла сутрин не млъкна и на Ерика ѝ дойде до гуша. Кристина веднага забеляза, че къщата не е изчистена добре, и сега кръжеше наоколо с прахосмукачката и развиваше любимата си теория, че домашната прах предизвиква астма у малките деца. Преди това демонстративно изми всичките съдове от мивката и даде купища съвети за поддръжката им. Чиниите трябвало да се изплакват веднага след хранене, преди да засъхнат хранителните остатъци. Най-добре, разбира се, било да се измият веднага, за да не се натрупва цяла планина... На Ерика ѝ идеше да заскърца със зъби от яд, но се стараеше да мисли как ще подремне, когато свекърва ѝ изведе детето на разходка. На моменти обаче се чудеше дали всичко това си струва усилията.

Настани се във фотьойла и се опита да накара Мая да засуче гърдата ѝ. Малката усещаше напрегнатата атмосфера вкъщи и цял ден не спря да плаче. Затова Ерика понечи да я успокои с малко мляко, но тя зарита още по-неспокойно. Ерика цялата се изпоти от битката с дъщеря си, но Мая накрая се предаде и засука. Майка ѝ се отпусна и включи телевизора, за да изгледа поредния епизод на „Дързост и красота“. Сега трябваше само да се вживее в сложните взаимоотношения между Брук и Рич. Кристина хвърли бърз поглед към екрана на телевизора, докато минаваше наблизо с прахосмукачката.

– Ох, как изобщо можеш да гледаш подобни глупости? Защо не почетеш малко например?

Ерика дори не си направи труда да ѝ отговори. Само усили звука на телевизора и се наслади за секунда на вкуса на победата. Но след като забеляза обидената физиономия на свекърва си, намали звука. Досети се, че с поведението си по-скоро губеше. Погледна набързо часовника си. Боже, още нямаше дванайсет. А до идването на Патрик остава цяла вечност. След това я очакваше още един такъв ден, преди Кристина най-сетне да си събере багажа и да си тръгне, доволна, че отново е успяла да помогне на сина си и снаха си. Два дълги дни...