Камила Лекберг - Каменоделецът

Затова започна да документира всичките си синини. В един от магазините по пътя към детската градина имаше фотокабина, където заснемаше следите от побоищата по тялото си. Записваше и точните дата и час, когато я бе удрял, а после криеше снимките в рамката на сватбената им снимка. Нарочно избра това скривалище, символиката ѝ допадаше. Скоро щеше да има достатъчно материал, за да може да повери съдбата си в ръцете на обществото. Дотогава трябваше само да продължи да се бори. И да оцелее.

Дойдоха в училището по време на голямото междучасие. Въпреки есенния вятър дворът беше пълен с доб-ре облечени деца, които си играеха, без да усещат студа, за разлика от Патрик, който ги погледна с недоумение и настръхнал, побърза да се скрие вътре на топло.

Само след няколко години и собствената му дъщеря щеше да тръгне на училище. Сърцето му се стопли от тази мисъл и той вече си я представяше как подскача по коридора с руси плитки и щърбава устичка – също като Ерика на една от детските ѝ снимки. Надяваше се Мая да прилича повече на майка си. Тя беше толкова сладка като малка и досега изглеждаше такава в неговите очи.

Почукаха на първата отворена врата. Озоваха се в просторна и светла класна стая с големи прозорци и детски рисунки по стените. Зад катедрата седеше млада учителка, унесена в четене. Почукването им я стресна.

– Да? – обърна се тя към тях въпросително и въпреки крехката си възраст, с такъв строг учителски глас, че на Патрик дори му се дощя да застане мирно и да се поклони учтиво.

– Ние сме от полицията. Търсим учителката на Сара Клинга.

Лицето ѝ доби мрачно изражение.

– Това съм аз.

Младата жена стана от стола и тръгна към тях с протегната за поздрав ръка.

– Беатрис Линд. Преподавам от първи до трети клас.

Покани ги да седнат на малките столчета зад чиновете и Патрик се почувства като същински великан. По устните му се разля усмивка, като видя отчаяните опити на Ернст да намести дългите си крайници на миниатюрното столче. След това отново стана сериозен и се обърна към учителката.

– Такава ужасна трагедия – промълви Беатрис с треперещ глас. – Как може едно детенце днес да е тук, а утре вече да го няма...

Патрик забеляза как и устните ѝ потреперват.

– И то да се удави...

– Оказа се, че не става дума за нещастен случай.

Патрик остана изненадан, че новината още не беше достигнала до всички жители на градчето. На лицето на Беатрис се изписа искрено недоумение.

– Как така, какво искате да кажете? Защо не е нещастен случай? Нали се е удавила?...

– Сара е убита – отговори Патрик и осъзна, че думите му прозвучаха доста рязко. Затова смекчи тона и продължи: – Не става дума за нещастен случай и затова трябва да съберем повече информация за Сара. За характера ѝ, за евентуални проблеми в семейството и тъй нататък.

Патрик забеляза, че Беатрис се замисли над думите му, въпреки първоначалния шок. След малко тя събра сили и отговори:

– Сара беше... как да ви кажа... – жената търсеше най-подходящите думи. – Тя беше изключително енергично дете. Не можеше да стои мирна и понякога в класната стая настъпваше пълен безпорядък. Беше родена за лидер и децата винаги я слушаха. Ако не успеех да ги спра навреме, обръщаха всичко с главата надолу. В същото време... – Беатрис отново се поколеба, сякаш претегляше всяка дума. – В същото време тази нейна енергия беше извор на творчество. Сара имаше вроден талант на художник и изключително естетическо чувство. Не съм срещала дете с по-голямо въображение. Беше невероятно изобретателна във всяко отношение – и в белите, и в работата в час.

Ернст се размърда неспокойно и каза:

– Чухме, че става дума за някакъв по-специфичен проб-лем, от онези неврологичните със съкратени имена.

Несериозният му тон накара Беатрис да го погледне строго. Патрик с удовлетворение отбеляза как колегата му засрамено се сви на стола.

– Да, така е, Сара страдаше от дефицит на внимание. Работехме допълнително с нея. Вече имаме големи познания в тази област и можем да предложим на тези деца нужната помощ, за да могат да се справят с училищната програма.

Думите ѝ прозвучаха като от учебник и на Патрик му стана ясно, че младата жена взема въпроса присърце.

– В какво се изразяваха проблемите на Сара? – попита Патрик.

– Вече ви обясних. Тя беше изключително енергична и понякога получаваше пристъпи на ярост. Но освен това беше невероятно надарена натура. Не беше нито злобна, нито лоша или невъзпитана, както биха си мислили хора, незапознати с тези проблеми. Просто ѝ беше трудно да контролира импулсивността си.