Камила Лекберг - Каменоделецът

Опита се да се откъсне от домашните грижи и да се върне към работата си. Беше свикал съвещание в кабинета си в девет часа и му оставаха още само пет минути за подготовка. Както очакваше, Мелберг не се възпротиви на инициативата му да ангажира и други колеги в работата по случая. Дори го смяташе за напълно естествено. Всяко друго решение дори според понятията на Мелберг би изглеждало просто глупаво. Биха ли могли двамата с Ернст да се справят сами с разследване на убийство?

Първи дойде Мартин и се настани на единствения стол за посетители. Останалите трябваше да си носят столове.

– Какво става с апартамента? – попита Патрик. – Хареса ли ти?

– Страхотен е! – отвърна Мартин със светнал поглед. – Веднага го наехме. След две седмици чакам да ми помагаш с кашоните.

– Така ли? – засмя се Патрик. – Колко мило. Първо ще трябва да се посъветвам с началството вкъщи. Ерика не проявява особено разбиране относно нуждата ми от лично време, затова нищо не мога да обещая.

– Няма проблем – успокои го Мартин. – На толкова хора съм помагал да се местят, че имам доста длъжници. Сигурно ще се справим и без теб.

– Какво чуват ушите ми? Някой ще се мести? – попита Аника, влизайки с бележник в едната ръка и чаша кафе в другата. – Не мога да повярвам, че Мартин най-сетне е решил да се задоми.

Колегата му се изчерви, както всеки път, когато Аника го закачаше, но в същото време на лицето му се разля усмивка.

– Да, правилно чу. С Пия си намерихме апартамент в Гребестад. Ще се нанасяме след две седмици.

– Слава богу – засмя се Аника. – Време беше. Вече бях започнала да се притеснявам, че ще си останеш ерген. Да очакваме ли скоро и топуркането на малки крачета?

– Я стига – възропта Мартин. – Спомням си как тормозеше Патрик, когато срещна Ерика, и виж какво стана с него. Горкият човечец под твоето влияние избърза с детето и я го погледни как се състари поне с десет години.

След което намигна на Патрик, за да му покаже, че се шегува.

– Е, поне знаеш към кого да се обърнеш, ако ти трябва съвет в това отношение – отвърна Патрик добронамерено.

Мартин тъкмо щеше да изръси някаква иронична забележка, когато Ернст и Йоста се сблъскаха на вратата, носейки столовете си. Йоста промърмори нещо сърдито, но пусна Ернст да мине пръв, който се настани насред стаята.

– Доста е тесничко тук – каза Йоста и накара Аника и Мартин да се поотместят.

– На сърце да е широко... – отвърна Аника недоволно.

Мелберг пристигна бавно и тържествено последен и остана прав на прага.

Патрик подреди листовете пред себе си и си пое дълбоко дъх. Изведнъж осъзна цялата отговорност, която лежеше на плещите му – никак не бе лесно да ръководиш разследване на убийство. Не му беше за първи път, но въпреки това се притесняваше. Не обичаше да е в центъра на вниманието и сериозността на задачата му тежеше. Алтернативата беше да остави Мелберг да ръководи случая, но никога не би го допуснал. Не му оставаше нищо друго, освен да започне съвещанието.

– Както вече знаете, съдебният лекар потвърди, че Сара Клинга е жертва на убийство. Момичето наистина се е удавило, но дробовете ѝ са пълни със сладка, а не със солена вода, което означава, че тялото ѝ е било хвърлено в морето. Това, разбира се, вече ви е известно, а подробностите по случая можете да видите в доклада на Педерсен, който Аника е копирала.

И Патрик им подаде купчина с копия, за да си вземат по един екземпляр.

– Можем ли да получим повече информация за водата в дробовете ѝ? Прочетох, че са открили в нея следи от сапун. Може ли да разберем какъв точно? – попита Мартин и посочи доклада.

– Надявам се, че да – отвърна Патрик. – Изпратили са проби от водата в криминалната лаборатория в Стокхолм. Резултатите ще са готови до няколко дни.

– Ами дрехите? – продължи Мартин. – Знаем ли дали е била гола във ваната, или не? Нали можем спокойно да предположим, че е убита във вана?

– За съжаление, нямам отговор на този въпрос. Дрехите ѝ също са изпратени в лабораторията и чакаме резултата.

Ернст премигна с досада, а Патрик го погледна сърдито. Знаеше какви мисли се въртят в главата на колегата му. Ядосваше се, че не той, а Мартин зададе толкова смислени въпроси. Едва ли Ернст някога щеше да разбере, че това разследване изисква задружна работа, а не индивидуално перчене.

– Има ли свидетелства за блудство? – попита Йоста и с това още повече подразни Ернст.

Дори този лентяй успя да измисли актуален въпрос.

– Нямам представа – отговори Патрик. – Затова бих искал да помоля Мартин да провери в архива ни дали наоколо има регистрирани педофили.