Камила Лекберг - Каменоделецът

Защо трябваше Сара да пострада заради неговата слабост? Той никому не желаеше злото. Никлас се хвана за гърдите. Седеше зад голямото си бюро, затрупано с медицински списания и различни документи. Болката му беше толкова силна, че буквално пулсираше във вените му и пронизваше сърцето. Изведнъж осъзна как се чувстват пациентите му, преди да получат инфаркт. Едва ли болката им е по-силна от неговата.

Разчорли косата си. Случилото се сякаш го притискаше като неразрешима загадка. Въпреки това той трябваше да намери решение, трябваше да доведе нещата докрай. Трябваше да действа. Със сигурност щеше да намери изход от трудната ситуация, както винаги досега. Чарът, бързият му ум и искрената открита усмивка го спасяваха всеки път от глупавите му постъпки през годините, но сега може би наистина се бе озовал в задънена улица.

Телефонът на бюрото му иззвъня. Сигурно е дошло времето за консултации. Сега трябваше отново да започне да лекува болните, макар че самият той се чувстваше като пребит.

Ерика сложи Мая в кенгуруто и направи отчаян опит да изчисти къщата. Спомняше си последното посещение на свекърва си и сега яростно въртеше прахосмукачката. Надяваше се Кристина да не се качи на втория етаж. Ако успееше до нейното идване да се справи с първия, щеше да ѝ се размине.

Кристина ги посети за първи път, когато Мая беше само на три седмици, а Ерика все още се чувстваше като в мъгла след раждането. По пода се търкаляха валма прах, а мивката беше пълна с планини от мръсни чинии. Патрик понечи да изчисти на няколко пъти, но Ерика му връчваше Мая веднага щом прекрачеше прага и прахосмукачката оставаше да лежи на пода пред килера.

Още щом влезе в къщата, по лицето на Кристина се изписа погнуса, която изчезваше само когато гледаше внучката си. Следващите три дни преминаха за Ерика като насън, когато до нея долитаха отделни думи на Кристина, която мърмореше, че слава богу, че е дошла навреме, иначе сред този прахоляк Мая със сигурност би хванала астма. По нейно време жените не седели по цели дни пред телевизора, а успявали да се грижат не само за едно дете, а за цял рояк, като наред с това дори чистели и готвели, за да могат да посрещнат съпруга си с топла вечеря. За щастие, Ерика бе твърде слаба, за да взема коментарите на свекърва си навътре. Дори посрещаше с благодарност всеки миг на уединение и самота, когато Кристина с гордост извеждаше Мая на разходка или я къпеше и преповиваше. Сега обаче Ерика беше укрепнала физически и инстинктивно се стремеше да не дава на свекърва си никакви поводи за критични забележки.

Ерика погледна часовника. Оставаше само час до пристигането на Кристина, а тя още не бе успяла да измие чиниите. Трябваше да позабърше и прахта. Погледна набързо към дъщеря си. Бръмченето на прахосмукачката я беше унесло и тя спеше щастливо. Ерика си помисли дали не може да използват същия начин, когато я приспиват вечер. Досега тя посрещаше всичките им опити със звучни протести, но някои казваха, че децата заспивали най-лесно под монотонни звуци като бръмченето на прахосмукачка или пералня. Във всеки случай си струваше да опитат. Досега Мая заспиваше само на гърдите и корема на майка си. Може би е крайно време да започне да прилага методите от книгата „За вашето дете“ на Ана Валгрен, майка на девет деца. Успя да я прочете преди раждането на Мая наред с куп други, но когато в живота ѝ се появи истинско бебе от плът и кръв, всичките ѝ новопридобити познания се разсеяха като дим. Вместо това следваше някаква собствена философия, водена от мотото „оцелей за мига“, и вече ѝ се искаше да върне контрола над ситуацията. Все пак не беше нормално животът в къщата им да се върти около едно двумесечно бебе. Ерика не искаше да живее в подобна атмосфера и чувстваше, че все повече затъва в бездната на мрака.

Леко почукване на вратата я изтръгна от мислите ѝ. Или този един час бе отлетял като миг, или свекърва ѝ бе подранила. Последното бе по-вероятно и Ерика се огледа отчаяно наоколо. Е, нямаше какво да направи повече. Насили се да се усмихне и отиде да посрещне Кристина.

– Мили боже, държиш Мая на течение! Нали разбираш, че може да се простуди!

Ерика затвори очи и мислено преброи до десет.

Патрик се надяваше посещението на майка му да мине благополучно. Съзнаваше, че понякога може да е твърде... досадна, май това беше точната дума. Ерика обикновено знаеше как да се държи с нея, но след раждането на Мая не беше във форма. Нуждаеше се от помощ, която той не можеше да ѝ даде. Затова трябваше да намери друг начин. Все още се чудеше дали да не потърси помощта на професионалист, за да има тя с кого да си поговори. Но къде да го намери? Не, може би трябваше да изчака, с времето щеше да ѝ мине. Успокояваше се, че всичко скоро ще се подреди, трябва просто да свикнат с новото си положение. В същото време не спираше да се упреква, че се е поддал на успокоителните мисли, защото така беше най-лесно.