Камила Лекберг - Каменоделецът

– Да – отвърна му Йоста сърдито, засрамен, че колегата му разбра с какво се занимава в работно време.

– За момиченцето ли става дума? – продължи той по-любезно. – Аника ми каза, че било нещастен случай. Ужасно – добави той и поклати глава.

– Да, двамата с Ернст току-що разговаряхме със семейс-твото – отговори Патрик и се настани на един от столовете за посетители. – Съобщихме им, че вече става дума за убийство, и ги разпитахме къде са се намирали по времето, когато детето е изчезнало, и дали подозират някого.

Йоста, учуден, погледна Патрик.

– Да не мислиш, че някой от семейството я е убил?

– В момента нищо не мисля. Въпреки това е важно колкото може по-бързо да ги изключим от списъка на заподозрените. След това трябва да проверим дали наоколо има педофили.

– Нали не е изнасилена? Поне така разбрах от Аника – отбеляза Йоста.

– Не, съдебният лекар не е открил следи, но все пак става дума за убийство на малко дете...

Патрик не довърши изречението си, но Йоста разбра за какво намеква.

Медиите гърмяха непрекъснато за случаи на изнасилени деца и нямаше как да изключат тази възможност.

– Затова пък на въпроса – продължи Патрик – дали подозират някого, те веднага ми дадоха конкретен отговор.

Йоста вдигна ръка.

– Чакай да позная. Лилиан хвърли Кай на вълците, нали?

Патрик се усмихна на коментара на колегата си.

– Да, може и така да се каже. Изглежда, не хранят топли чувства един към друг. Успяхме да поговорим с Кай и той ни обясни колко е стара враждата им.

Йоста изсумтя.

– Да, там няма нищо скрито-покрито. Тази драма се разиграва пред очите на целия град от десетина години и вече на всички им е дошло до гуша.

– Аника ми каза, че ти си работил по случая през годините. Можеш ли да ми разкажеш накратко за какво става дума?

Йоста се обърна мълчешком с гръб към колегата си и взе една папка от етажерката зад бюрото си. Прелисти я набързо и откри каквото търсеше.

– При мен са само последните доклади. Останалото е в архива.

Йоста прегледа набързо съдържанието на папката.

– Всъщност можеш да я вземеш. Доста интересно четиво. Вътре ще намериш всички жалби, заведени от двамата.

– Можеш ли да ми посочиш някоя?

– Например незаконно влизане в чужда територия – Кай минал веднъж през имота им. Заплахи за убийство – Лилиан предупреждавала Кай да стои настрани, ако му е мил животът. – Йоста продължи да прелиства папката. – А има и няколко за сина на Кай, Морган. Лилиан твърдеше, че я е следил с „такава нескрита похотливост, че сигурно иска да ме изнасили“. Цитат. И това е само малка част от всичко.

Патрик, учуден, поклати глава.

– Нямат ли си друга работа?

– Очевидно не – отвърна му Йоста сухо. – На всичкото отгоре непрекъснато търсят само мен. С радост ти преотстъпвам всичко – каза Йоста и му подаде папката. Патрик я прие без особена радост. – Не – продължи Йоста, – макар че Кай и Лилиан са ужасни кавгаджии, не ми се вярва Кай да стигне толкова далеч, че да убие детето.

– Сигурно си прав – съгласи се Патрик и се изправи с папката в ръка, – но тъй като името му бе споменато във връзка с разследването, няма как да си затворя очите.

Йоста се поколеба.

– Обади се, ако ти потрябва помощ. Мелберг не може да очаква, че двамата с Ернст ще се справите сами. Все пак става дума за разследване на убийство. Така че, ако мога да бъда полезен...

– Благодаря, оценявам жеста ти. Прав си, така е. Мисля, че Мелберг искаше просто да ми покаже кой командва тук. Едва ли би имал нещо против двамата с Мартин също да се включите. Затова смятам да свикам общо съвещание, вероятно утре. Ако Мелберг има нещо против, нека да каже. Силно се съмнявам обаче, че ще се стигне дотам.

Патрик още веднъж кимна с благодарност на Йоста и се върна в кабинета си. Седна удобно на стола си, отвори папката и започна да чете. Очакваше го дълго пътешествие в света на човешката дребнавост.

С трепереща ръка Агнес почука на прозореца му. Отбеляза със задоволство, че той веднага ѝ отвори. Явно я чакаше. В стаята му беше топло. Зачуди се дали лицето му пламти от горещината, или от очакване. Сигурно бе второто. Нейното лице също гореше от страст.

Мечтаеше за този миг, откакто хвърли първото камъче по прозореца му. Инстинктивно усещаше, че трябва да подходи към него предпазливо. А тя добре познаваше мъжете. Знаеше какво искат от нея и винаги успяваше да им го даде. Затова ѝ се наложи седмици наред да се преструва на срамежлива девойка. Едва издържа. Ако зависеше от нея, би се пъхнала в леглото му още първата вечер, но това със сигурност щеше да го отблъсне. Можеше да спечели сърцето му само ако играеше театър. Курва или светица. И двете роли ѝ се удаваха еднакво добре.