Камила Лекберг - Каменоделецът

Още преди да позвънят на вратата на Кай, Патрик знаеше, че не бива да споменава за обвиненията на Лилиан.

– Така ли? – възкликна Кай, разочарован.

Очевидно враждата със съседката се беше превърнала в неизменна и желана част от живота му.

– Смъртта на детето е голяма трагедия, но не виждам причина полицията да губи толкова време заради нея. Но ако си нямате друга работа – ухили се мъжът, но бързо проумя, че на Патрик изобщо не му е до смях, и отново стана сериозен. Изведнъж го осени друга мисъл. – Тук нещо не се връзва. Хората говорят, че момиченцето се е удавило, но това са само приказки. Щом полицията е тръгнала да разпитва съседите, значи, работата е по-сериозна. Прав ли съм? – попита той тревожно.

Патрик го погледна с неприязън. Как може да има такива хора? Как може да се възприема смъртта на малко дете като интересно произшествие? Нима всички са обезумели? Патрик се опита да прикрие раздразнението си, като отговори.

– Отчасти сте прав. Не мога да се впускам в детайли, но установихме, че Сара Клинга е била убита. Затова е изключително важно да разберем какво е правила този ден.

– Убита – повтори Кай. – Ужас.

На лицето му се изписа състрадание, но Патрик усети, че то е фалшиво.

Едва се сдържа да не го зашлеви. Чувстваше се погнусен от лицемерието и фалша, които се разиграваха пред очите му, но успя да се сдържи.

– Както вече ви казах, не мога да се впускам в детайли, но бихме искали да знаем дали сте видели Сара в понеделник сутринта и ако да, то кога и къде. Ще ви помоля да сте по-изчерпателен и точен.

Смръщил чело, Кай се замисли.

– Чакайте да помисля, в понеделник. Хм, струва ми се, че я мернах за малко, но не си спомням кога точно. Излезе от къщата и хукна нанякъде. Това дете не можеше да върви спокойно, вечно търчеше и подскачаше като топка.

– Видя ли в коя посока тръгна? – за първи път се обади Ернст.

Кай го погледна развеселено. Сигурно му изглеждаше странно да вижда партньора си по карти в ролята на полицай.

– Не, видях я само да върви по алеята. После се обърна и махна на някого, но не разбрах на кого.

– И сте напълно сигурен, че не си спомняте в колко часа е било? – попита Патрик.

– Не, помня само, че беше около девет. Това е всичко.

Патрик се поколеба, преди да продължи.

– Доколкото зная, двамата с Лилиан Флорин не се разбирате особено.

Кай изсумтя.

– Това е меко казано. Едва ли има човек, който може да се разбере със старата вещица.

– Бихте ли споделили каква е причината за изострените ви отношения?

Патрик се опита да зададе въпроса колкото може по-деликатно.

– За да си развалиш отношенията с Лилиан Флорин, не са нужни особени причини. Но в моя случай има и конкретен повод. Всичко започна, когато купихме имота и решихме да построим къщата. Тя не одобри скиците ни и направи всичко възможно, за да спре строежа. Вдигна истинска буря от протести. – Кай се изкикоти. – Буря от протести във Фелбака. Олеле, направо ми се подкосиха краката от страх. – Мъжът отвори широко очи, а лицето му се изкриви от престорен ужас. После отново се разсмя. След малко се поуспокои и продължи: – Успяхме, разбира се, да потушим този малък бунт, но изгубихме и пари, и време. Но ако знаехме, че това ще е само началото. Мисля, че сте наясно на какво е способна. Последните години бяха същински ад.

Кай се облегна назад и кръстоса крака.

– Защо не продадохте къщата и не се преместихте? – попита Патрик предпазливо, но очите на Кай пламнаха от яд.

– Да се преместя! За нищо на света! Няма да ѝ доставя това удоволствие! Тогава сигурно ще... Ако някой ще се мести, да се маха тя. Чакам всеки момент решението на арбитражния съд.

– Арбитражният съд? – учуди се Патрик.

– Построиха си балкон, без да проверят разпоредбите в закона. Навлиза с два сантиметра в имота ми и следователно е незаконен. Не се съмнявам, че съдът ще отсъди в моя полза и ще ги принуди да го бутнат. Решението ще излезе до ден-два. Искам да видя изражението на Лилиан, когато го получи – подсмихна се Кай.

– Не смятате ли, че в момента имат по-големи грижи от някакъв балкон? – не можа да се сдържи Патрик.

Лицето на Кай помръкна.

– Не си мислете, че не им съчувствам заради случилото се, но законът си е закон. Темида не се влияе от подобни обрати на съдбата – добави мъжът и потърси подкрепа от Ернст.

Полицаят му кимна одобрително, а Патрик за пореден път се запита дали колегата му наистина има право да работи по случая. Познанството му със свидетеля беше само един от множеството поводи за притеснение.