Камила Лекберг - Каменоделецът

Патрик разбираше, че цялото семейство е изпаднало в шок, и започна внимателно да им задава въпроси, за да ги върне към действителността. Предполагаше, че така е най-добре. Във всеки случай това бе част от работата му и трябваше да проведе разпита заради Сара, а и заради самите тях.

– Бих искал да се върнем към сутринта, когато Сара изчезна. Кой от вас я видя последен?

– Аз – отвърна Лилиан. – Аз я видях последна. Шарлот си почиваше в приземния етаж, а Никлас беше на работа. Малко след девет часа Сара дойде при мен и каза, че отива у Фрида. Облече якето си и излезе. Дори ми махна с ръка за довиждане – продължи Лилиан с почти механичен глас.

– Можете ли да ми кажете по-точен час от това малко след девет? Девет и двайсет или девет и пет? Всяка минута е от значение – поясни Патрик.

Лилиан се замисли.

– Мисля, че беше към девет и десет, но не съм сигурна.

– Добре. Ще попитаме съседите дали не са видели нещо и могат ли да потвърдят този час.

Патрик записа показанията на Лилиан в бележника си и продължи.

– Никой от вас не я е виждал след това, така ли?

Всички поклатиха глава.

– А вие, останалите, какво правихте по това време? – попита грубо Ернст.

Патрик се подразни от липсата на дипломатичност у колегата си, но успя да запази самообладание.

– Въпросът на Ернст е съвсем рутинен. Длъжни сме да попитаме всички членове на семейството. Най-вече за да ви изключим от списъка на заподозрените.

Изглежда, тонът, далеч по-мек от този на колегата му, успя да ги поуспокои. Никлас и Шарлот отговориха спокойно на неудобния въпрос. Изглежда, приеха обяснението на Патрик.

– Аз бях в кабинета си – каза Никлас. – Започвам работа в осем.

– А ти, Шарлот? – попита Патрик.

– Както ви каза мама, аз си почивах. Имах мигрена – обясни жената учудено.

Сякаш не можеше да разбере как само допреди два-три дни е смятала тежкото си главоболие за един от най-големите проблеми в живота си.

– Стиг също беше вкъщи. Лежеше на втория етаж. От няколко седмици е на легло – уточни Лилиан, все още видимо раздразнена от това, че Патрик и Ернст имаха наг-лостта да разпитват семейството ѝ по този начин.

– Добре, че споменахте Стиг. Ще трябва да поговорим и с него по-късно. Засега може да почака – продължи Патрик, който съвсем беше забравил за съпруга на Лилиан.

Последва продължително мълчание. В това време отнякъде се чу плач и Лилиан отиде да вземе Албин. И той като Мая проспа по-голямата част от суматохата вкъщи. Момченцето все още беше сънено, когато Лилиан го внесе в кухнята, а на лицето му бе изписано обичайното сериозно изражение. Баба му седна на един стол и го остави да си играе със златната ѝ верижка.

Ернст си пое дълбоко дъх, готвейки се да зададе нов въпрос, но Патрик го спря с поглед и продължи внимателно разпита.

– Можете ли да се сетите за някого, който би искал да нарани Сара?

Шарлот го погледна с недоумение и му отговори с все още пресипнал глас:

– Кой би искал да нарани Сара? Та тя беше само на седем години?

Гласът ѝ съвсем заглъхна, но тя положи неимоверни усилия, за да запази самообладание.

– Значи, не можете да се сетите за какъвто и да било мотив? Никой ли не е искал да ви навреди?

Лилиан веднага реагира. Лицето ѝ отново пламна от гняв.

– Някой, който да иска да ни навреди? Веднага ще ви кажа кой е. Съседът ни Кай – никой друг. Той мрази семейството ни и ни тероризира вече години наред!

– Мамо, не говори глупости – прекъсна я Шарлот. – Двамата с Кай враждувате от години. Защо ще му трябва да нарани Сара?

– Този мъж е способен на всичко. Пълен психопат. Не забравяйте и сина му Морган. На него му хлопа дъската, а от такива хора всичко може да се очаква. Нали видяхте какво се случи, като пуснаха по улиците всякакви луди. Пълна бъркотия. Всичките трябва да ги затворят отново, начело с него!

Никлас хвана ръката ѝ, но това не я успокои. Албин захленчи, раздразнен от възбудените им гласове.

– Кай ме мрази, защото имам смелост да се опълча срещу него! Мисли се за много важен, какво като е бил директор и има много пари! Като се настани тук с жена си, той си мисли, че всички трябва да му се кланят. Толкова е безскрупулен, че нищо няма да ме учуди!

– Мамо, престани! – този път гласът на Шарлот прозвуча твърдо и силно, а в очите ѝ се четеше яд. – Стига вече сцени!

Реакцията на Шарлот накара Лилиан да млъкне. Тя стисна устни, но не посмя да отвърне на дъщеря си.

– Така – продължи Патрик, шокиран от истеричния пристъп на Лилиан. – Значи, нямате други врагове освен съседа ви?