Камила Лекберг - Каменоделецът

Ерика чу някакъв шум зад гърба си и се обърна. Лилиан бе застанала на прага, почти задъхвайки се от яд. Хвърли към зет си унищожителен поглед с думите:

– Нали се разбрахме, че Шарлот има нужда от спокойс-твие?! Никакви посещения!

Ерика изпита силно неудобство, но Никлас, изглежда, изобщо не се трогна от тона на тъща си. След като не получи отговор, Лилиан реши да се обърне към Ерика, която все още стоеше на колене пред дивана.

– Шарлот е твърде слаба, за да може да приема гости. Мисля, че можеше да се досетиш и сама!

Лилиан тръгна към нея, размахвайки ръце, сякаш Ерика бе някаква досадна муха, която трябваше да отпъди от дъщеря си, но в очите на Шарлот за първи път проблесна искрица живот. Тя вдигна глава от възглавницата и погледна майка си.

– Искам Ерика да остане.

Протестът на Шарлот разгневи Лилиан още повече, но възрастната жена успя да преглътне ядните думи, рязко се обърна и сърдито се отправи към кухнята. Настъпилата кратка бъркотия събуди притихналата Мая и звучният ѝ плач изпълни стаята. Шарлот се изправи с усилие и седна на дивана. Никлас също се отърси от вцепенението си и понечи да ѝ помогне. Шарлот го отблъсна рязко и протегна ръка към Ерика.

– Сигурна ли си, че имаш сили да седиш? Може би е по-добре да си почиваш? – попита Ерика притеснено, но Шарлот поклати глава.

Гласът ѝ все още беше слаб, но тя се съсредоточи и успя да промълви:

– Лежах достатъчно...

Очите ѝ отново се напълниха със сълзи и от устните ѝ се отрони измъченият въпрос дали не сънува.

– Не, не е сън – отвърна Ерика и замълча, защото не знаеше какво повече да каже.

Седна на дивана до Шарлот, взе Мая на колене и прегърна приятелката си през рамо. Тениската ѝ бе влажна. Помисли си дали да не предложи на Никлас да помогнат на Шарлот да вземе душ и да се преоблече.

– Искаш ли да ти дам още едно хапче? – попита Никлас, без да посмее да погледне жена си, която го бе отблъснала.

– Стига хапчета – отсече Шарлот и поклати енергично глава. – Искам да мога да мисля ясно.

– Искаш ли да се изкъпеш? – предложи Ерика. – Никлас или майка ти с радост ще ти помогнат.

– Ами ти? – помоли я Шарлот.

Гласът ѝ укрепваше с всяко следващо изречение.

Ерика се поколеба за миг, но каза:

– Разбира се, че искам.

Като държеше с едната си ръка Мая, помогна на Шарлот да се изправи и те заедно излязоха от стаята.

– Къде е банята? – попита Ерика.

Никлас посочи мълчаливо вратата в дъното на коридора.

Стори ѝ се, че измина цяла вечност, докато стигнат до там. Когато минаваха покрай кухнята, Лилиан ги забеляза, но преди да успее да отвори уста, се приближи Никлас и я спря с поглед. Ерика чуваше раздразнения им шепот, ту по-силен, ту по-слаб, но реши да не им обръща внимание. Важното беше, че Шарлот се почувства по-добре, а освен това беше сигурна в благотворното влияние на топлия душ и чистите дрехи.

Стрьомстад, 1923

Не за първи път тя се измъкваше скришом от къщата. Пък и защо не – беше толкова лесно. Трябваше само да отвори прозореца, да се качи на покрива и да се спусне по дървото, чиято гъста корона опираше във фасадата на къщата. Катеренето бе детска работа, но се наложи да смени полата с прилепнали по тялото панталони.

Имаше чувството, че я грабва мощна бурна вълна, на която тя не можеше и не желаеше да устои. Силните ѝ чувс-тва към този мъж я плашеха, но и окриляха. Предишните моментни влюбвания, които дотогава ѝ се струваха толкова сериозни, бледнееха пред това ново, непознато чувство. Сега обичаше със сърцето на зряла жена – любов, чиято сила надхвърляше всичките ѝ очаквания. През дългите часове на размисъл след изненадващата утринна среща успя да разбере, че изпепеляващата ѝ страст се подхранва от копнежа по забранения плод. Това нямаше значение, тя никога не се отказваше от нищо и щеше да се бори за поредната си мечта. Всъщност нямаше никакъв план. Просто знаеше какво иска и го искаше незабавно. Досега никога не се бе сблъсквала с последиците от своите действия – проблемите ѝ винаги се разрешаваха от само себе си. Защо да се притеснява излишно?

Дори не ѝ минаваше през ума, че мъжът може да я отблъсне. Досега никой не бе оставал равнодушен към красотата ѝ. Мъжете бяха като ябълков плод, трябваше само да протегне ръка, за да паднат в краката ѝ. Въпреки това ѝ се струваше, че тази ябълка може да се окаже по-несигурна от останалите. Дори женените мъже, с които беше се целувала зад гърба на баща си, представляваха по-малка опасност. Те все пак принадлежаха към нейния социален кръг. Ако излезеха наяве флиртовете ѝ с тях, това би предизвикало скандал, но мнозина биха проявили известно разбиране. Новата ѝ любов обаче беше обикновен работник. Каменоделец. Това бе немислимо, просто невъзможно.